Продължение от част I

Ако не ви се ангажира с всичките тези сложни британски споразумения, можете да наблегнете на "ексклузивните" и "неексклузивните" връзки. Това ще ви спести труда да си записвате кодекс от правила в ежедневника. По дефолт се смята, че всяка връзка не неексклузивна, докато партньорите в нея не са стигнали до някакво споразумение. Може да излизате с даден мъж, да спите с него и да ходите заедно на почивка, но докато не сте се заклели един на друг във вярност, имате пълното право да си търсите/имате и други любовници. При това не е нужно да изпитвате чувство за вина, защото не сте нарушили никакви правила.

Трябва обаче да се спазят определени условия. А те са:

* да не казвате "обичам те" - подобно признание автоматично превръща връзката в ексклузивна;

* можете да запознаете неексклузивен партньор с приятелите си, но не и с родителите си;

* в никакъв случай не ревнувайте и не разпитвайте "Къде беше? Кой ти се обади? Имаш ли си друга?". Ако случайно видите партньора си на улицата с друга дама, усмихнете се учтиво и ги поздравете - нищо повече.

* ако отидете с неексклузивния партньор някъде, например на парти, не бива да флиртувате открито с други мъже или още повече да офейкате с някого да гледате звездите. Докато сте заедно, трябва да създавате един у друг илюзията за ексклузивност, ако ще и да е за една вечер.

* сигурно е излишно да споменаваме, че при наличието на повече от един партньор контролът над раждаемостта и предпазните средства срещу предаване на венерически болести са нещо задължително. Все пак сме големи и отговорни хора.

Най-хубавото в "неексклузивната" връзка е, че тя не стига задължително до момента на голямото решение "накъде вървим, накъде отиваме". Неексклузивни връзки могат да продължат десетки години за радост и на двамата участници.

За да стане връзката ексклузивна трябва да се разменят фрази като тези:

* "Нямам друг/а освен теб и не искам да имам";

* "Хайде да се разберем да си само с мен";

* "Не искам да те деля с никого".

Както и вече споменатото по-горе "обичам те". Вторият партньор няма голям избор - или отговаря "И аз" и се хвърля с главата напред в "ексклузива", или мънка, че още не е готов, разбирайки, че това най-вероятно означава край на връзката като цяло. Е, може и да се усмихне загадъчно и мълчаливо, но пак ще трябва да вземе решение достатъчно скоро.

Ексклузивността приключва в момента, в който официално скъсате. А това отново ви оставя място за маневри.

Общо взето нещата не са много прости и различните понятия като "полиамория" и "ексклузивност" не са възникнали случайно. За сметка на това при наличието на така добре описани модели на взаимоотношения сигурно ще изпитвате по-малко угризения на съвестта, съмнения и тревоги.

Но май все пак белите мишки са намерили най-доброто решение на проблема.