Съвременният живот е толкова наситен със събития, че по пътя към кризата на средната възраст изживяваме и още една - на около 30 години. Консултирахме се с психолог, за да уточним какви са особеностите на тази криза и как да я преживеем продуктивно.

Не се страхувайте от кризата на 30-те. Щом сте доживели до толкова, значи сте преодолели успешно редица други възрастови кризи. Ако слушаме психолозите, хората предимно с това се занимават - първо са в криза при раждането си, после на 5 годинки, после в пубертета... Неблагодарна работа - тъкмо си преодолял поредния труден момент, радваш се на кратък период на относителна стабилност и на ти - пак трябва да се адаптираш.

Проблемът на кризите на възрастта се крие в неизбежността им. От семейни драми можете да избягате при любовника си, в усилената работа в офиса или пък на пътуване. Но от кризата на възрастта няма бягство, тя си остава с вас, движи се с вашата скорост и не смята да изостава. Може да се почувствате по-щастливи, ако избягате от себе си, но това няма да ви отърве от вътрешните конфликти.

Особености на кризата на 30-те години

Тази криза има две основни особености, които трябва да имате предвид:

Първо - за разлика от 20-25-годишните 30-годишните вече имат постижения. Имат зад гърба си разнообразен опит, някакви резултати, някакви победи в социален план, по-развити са психологически. 20-годишните са като бял лист - още не са се проявили, само са се простили с бащиния дом и са започнали да градят живота си.

Второ - ако при кризата на средната възраст (на 40 или 45) на човек му се налага да се прости завинаги с много възможности, на 30 те все още са напълно достижими.

Криза на възрастта има тогава, когато вече не е комфортно да живееш така, както преди, но пък не е ясно как да живееш по нов начин. В резултат на този конфликт човек попада в задънена улица. От една страна му е неприятно, трудно и тежко да промени нещо или дори да анализира какво трябва да се промени. От друга - изпитва дискомфорт, оставайки в същото състояние. На този принцип работи тъй наречената "кризисна везна". Щом реалният дискомфорт от застоя натежи повече от въображаемия дискомфорт от промените, везните натежават към бъдещето. Когато нуждата от промяна стане очевидна и недотам плашеща, психологическият труд по преодоляване на кризата на 30-те е наполовина свършен.

Втората половина обаче е малко по-сложна. Кризата на 30-те бива от два типа - "Все още не..." и "Вече съм, но...". Примерно героинята на Джулия Робъртс от филма "Яж, моли се и обичай" замина на пътешествие, за да опознае себе си по-добре и да разбере какво всъщност иска. Това бягство й помогна да си подреди приоритетите. Може би защото във всеки един миг тя се е вслушвала във вътрешния си глас.

Вече съм на 30, а още не съм...

Според психолозите всяка жена може да намери свой завършек на тази фраза. "Вече съм на 30, а още не съм омъжена". "Още нямам дете". "Още нямам собствено жилище". "Още не съм направила кариера". "Още не съм изкарала 100 хиляди". "Още не съм намерила лекарство срещу рак".

В същността си кризата на "още не..." се гради върху "трябва". Обществото създава своя система от нормативи, определя какво е правилно и добро. Смята се, че на 30 години жената ТРЯБВА да е стигнала до определено ниво, да е преминала няколко "изпита" за "правилна жена". Ако се е провалила в нещо - например не е родила дете или живее с родителите си, тя започва да се терзае. Особено ако се сравнява с други, по-"преуспели" в традиционния смисъл на думата 30-годишни.