Следващите думи са на Зигмунд Бауман. Наричат го бащата на съвременната социология.
Личност с изключителна душевност и всеобхватен ум. Аз го наричам практически човеколюбец. Той обича хората - не само на думи; опитва се да ги събуди, повече отколкото да ги съди; опознава ги, вместо да им слага етикети; разбира ги и го боли за тях.
Тук публикувам част от негово интервю, което той даде преди няколко седмици при престоя си в България.
"Живеем в свят, който все по-рядко си задава въпроси, който никога не се съмнява в себе си, който съществува от ден за ден, от криза до криза, от бедствие до бедствие. Свят без посока и без път. Живеем под тиранията на момента.
Ако Декарт беше наш съвременник нямаше да каже: „мисля- следователно съществувам”, а: „показвам се по ТВ - следователно съществувам”.
И понеже не може всички да са по ТВ, стават знаменитости във ФБ. Излагаш себе си във ФБ, правиш един вид обществен стрийптийз, имаш си мрежата от последователи в Туитър и непрекъснато си чуруликате с тях. Милиарди участват в това. Защо? Защото ги е страх да не останат сами, да не бъдат изоставени.
"Животът ме научи на едно-единствено нещо - телевизията е да се показваш, а не да я гледаш." (Питър Кей)
Трудно е да бъдеш човек в такъв свят. Още по-трудно е да намериш в какво да вярваш. От една страна са институциите, църквата, литургиите. Другото е духовността.Тя не трябва да умира. Ако духовността си отиде с нея ще се свърши човечеството. Хората не живеят само от насъщния. Трябва да ги е грижа за света, за бъдещето.Тиранията на момента прави още по-осезаема липсата на мисълта за бъдещето.
Сега всеки от нас има нужда от свой собствен Бог. Нещо като „направи си сам религия” или ”направи си сам вяра”. Не сляпо да следваш Евангелието, а да се вгледаш в себе си и да създаваш свой собствен духовен модел. Можеш да го сглобиш дори от елементи, които официалните църкви отричат. Всеки може да си направи Бог от нещата, които го въздигат над обикновеното оцеляване. Може би все пак, човек трябва да използва за база религията на човечността. Необходимо е да започнем ние да се грижим за нашия свят, а не да чакаме Бог да го направи."
(откъс от интервю на Надежда Узунова за "Панорама")
