Всяко дете трябва да бъде щастливо. Да расте сигурно, обичано и ценено. Но също така трябва да получи шанса да направи своите грешки и да научи уроците си.

Оказва се, че децата на възраст между 13 и 17 години се страхуват много от това, което ще им се случи, след като завършат училище. Т.е. страхуват се от момента, в който ще напуснат познатата училищна среда и ще се сблъскат с новото, непознатото. От тях се очаква да се справят, но те не са готови. И затова вина имаме и ние... 

1. Защото ги предпазваме твърде много от болката от провала. Не ги оставяме да не успеят, решаваме вместо тях, а това води до несигурност и неспособност за вземане на решения. 

2. Живеем в свят, който постоянно ни насажда страхове. Те идват от телевизията, радиото, от съседите, от колегите... Вместо да се чувстваме щастливи тук и сега, ние постоянно сме стресирани и живеем в страх от онова страховито утре. Децата ни обаче нямат този филтър, който ние сме си създали през годините да не пропускаме негативните информации. И негативните новини могат сериозно да им повлияят. Затова бъдете позитивни. 

3. Децата ни имат все по-малко живи роднини, хора, които са им близки и винаги са готови да ги подкрепят. Преди години семействата са били многолюдни, имало е много лели, чичовци, братовчеди... Днес дори бабите и дядовците са кът. И ако преди децата са се гледали от всички, днес те са задължение, основно на родителите. Колкото повече наставници има едно дете, толкова по-уверено се чувства то, пише Obekti.

4. Децата днес прекарват твърде много време пред екраните. Близо 67% от децата в началното училище и 36% от децата в предучилищна възраст притежават собствени мобилни устройства. Докато са пред екрана, те губят от живия контакт. А живият контакт е този, който ни дава смелост да опитваме, продължаваме, падаме и ставаме. Ограничете времето пред екрана, колкото можете и прекарвайте време с децата си.

5. Днес училището ни кара да се съревноваваме, вместо да ни вдъхновява да учим и да се развиваме. Оценяват представянето на децата, учителите и училищата главно по техните академични резултати. Те постоянно са подлагани на тестове, олимпиади, изпити и класации. Някои обаче не са готови за този стрес. Затова говорете с децата си. Подгответе ги за онова, което ги чака навън, но не вземайте правото им на решение.