Нали сте гледали „Полунощ в Париж“ - онзи филм на Уди Алън, който толкова добре описва как се чувстваме понякога? Когато искаме да се върнем назад „в онова време“, да избягаме от модерното и да се потопим в една изгубена епоха, въобразявайки си, че тогава е било по-хубаво...
Нека и ние се върнем в 20-те години на миналия век, когато автомобилостроенето е било вманиачено в едно – скоростта. Всички производители се борели за рекорди, за време, за мощност. Бляскава епоха. През 1924 година във Франция построяват сцената, на която ще се води красивата битка с хронометъра - пистата „Монлери“. Renault влизат в нея със своя 40 CV, но във вариант Open Tourer, който разполага с по-големия 9-литров двигател. През 1925 година без почти никакви модификации тaзи кола записва рекорд от 178 км/ч и изминава 3 385,74 км за 24 часа със средна скорост от 141 км/ч.
Това е най-голямата кола, произвеждана дотогава от Renault, и е тежала около два тона и половина. Благодарение на 7-литровия си 8-цилиндров двигател тази Стела е вдигала 140 км/ч. Била е в производство до 1933 година, когато мястото й заема Nervastella отново по дизайн на Луи Рено, един от основателите на марката. През 1956 година списание Time описва Рено като "богат, могъщ и прочут, опак, брилянтен, често брутален, малкият Наполеон на автомобилната империя - вулгарен, шумен, доминиращ, нетърпелив, терорист за колегите си и приятел с почти никого". Ето го: