“Но мен ме притискa жестока, дълбока тъга. –
За вашто "сега"е горест стаена във мен.
Ала не бойте се, деца, за утрешния ден!”

Никола Вапцаров

Слънцето гали нежно с лъчи. Чувствам се странно, че плача в този прекрасен юнски ден. Затварям бавно очи и потъвам в пролетта. Тя е толкова зелена, нежна и тиха. И най-важното – готова да чуе песента на сълзите ми. Тази песен е стара като света. От нея са се образували цели морета - солени, дълбоки и бурни. Тази песен няма начало и край и може би никога няма да има.

Плача за вас, деца на Сирия. За неизказаните думи, за счупените мечти, за изгубения живот; за топлата майчина длан, за дома, за крилата на пеперудите, които късах като дете.

Плача за това, че мълчим. Докога? Време е да протегнем ръце към вас – всички заедно, целият свят. Когато бях малък копнеех за прегръдката на мама. Там се чувствах толкова сигурен, толкова силен и толкова обичан. Искам и вие да се почуствате така. Знам, знам, че е страшно, знам че е трудно. Над цялата ваша тъга няма синьо небе, няма играчки, няма безгрижност. И все пак има надежда.

Точно днес тя ще удари вашите врагове със страшна сила. Днес никой няма да ви нарани. Днес е вашият ден. Душите ви ще се слеят в едно, гласът ви ще се чуе надалече, времето ще се страхува да продължи, докато всички вие не се усмихнете. Защото вие имате това право както всички останали деца по света. Имате право да бъдете обичани, да правите пакости, да ловите светулки, да играете футбол, да давате имена на своите кукли, да бъдете просто щастливи.

Ние ще бъдем до вас. Въпреки километрите, въпреки гърма на пушките, въпреки всичко. Не бойте се деца за утрешния ден и честит 1 юни.