„Няма граница за това, което ние, жените, можем да постигнем.“ Казала го е бившата първа дама на САЩ Мишел Обама. Няма и граници за силата на духа на някои дами и това си личи най-добре в най-тежките моменти – тогава, когато не е останала много надежда, когато си изгубил пътя, когато бъдещето е мъгляво, за да не кажем черно.
Следващата история е за смели жени, които са нарамили оръжията, за да се борят за свободата на Афганистан срещу „Ислямска държава“ и талибаните, грижейки се паралелно с това и за дома и семействата си.
Днес ситуацията в Афганистан е по-зле от всякога, войната не е спирала от десетилетия. Освен с талибаните подкрепеното от Запада правителството сега трябва да се справи и с увеличаващата се заплаха в лицето на „Ислямска държава“. Стратезите на халифата са насочили поглед към труднопроходимите и отдалечени райони на Северен Афганистан и искат да се установят там, за да разпростират влиянието си в Централна Азия и Русия.
Може би малцина биха го допуснали, но да - в тази консервативна страна срещу тази заплаха оръжия хващат ... жените. Наджибула Курайши посвещава на смелия подвиг цял филм. Той успява да се срещне с дами в Дерзаб и Шеберган по време на обучението им, преди да бъдат изпратени на бой.
Точният брой на всички жени, които воюват срещу „Ислямска държава“ в Афганистан, не е известен. Трудно е да се уточни, тъй като не всички получават обучение, някои се сражават в селата редом с мъжете си, без да са тренирани. Обучените дами, които се сражават рамо до рамо с афганистанските сили за сигурност, са 500-700.
Саракала е от Шеберган, тя издържа цялото си семейство, откакто талибаните убиват сина й преди 5 години. Тя тъкмо започва обучението си, но заедно с това трябва да гледа внучетата си, които са сираци, да се грижи за прехраната, а не е първа младост. Пред камерата на Курайши жената споделя, че е избрала борбата заради убийството на сина й, за да отмъщава.
„Мразим талибаните, искаме да умрат. За какво са виновни бедните хора, които те убиват“, казва внучката й.
Наджиба
Обучението на жените се осъществява в полицейско управление в Шеберган.
Ето как обяснява мотивите си да се включи във въоръжената борба Наджиба: „Те отвличат и убиват хора, те са жестоки, принуждават дъщерите си да сключват брак на крехка възраст. Всичките им действия всъщност противоречат на шериата.“ Интересно е да я чуете как разказва на другите жени за автоматите "Калашников": „Той е вашият най-добър приятел и най-голям враг“, обяснява тя, докато го сглобява и разглобява така лесно, сякаш е правила това цял живот.
Дори лошото и снежно време не пречи на обучението на дамите – те са изведени от учителите си в снеговиелица и заведени на урок по тактика.
За правителството набирането на бойци срещу талибаните и „Ислямска държава“, независимо от какъв пол са, е жизненоважно. Особено с оглед на растящия брой чуждестранни бойци от „Ислямска държава“, които влизат в страната.
„Всяка седмица към нас се присъединяват 40-50 нови жени“, разказва една от афганистанките.
Истината е, че голям процент от мъжете са против жени да служат в армията. Но дори и противниците на идеята казват: „Жените не са създадени да се бият. Принудени сме да приемем, трябват ни хора“.
Чрез участието си в бойни действия жените мотивират и роднините си – синове, братя, съпрузи, да защитават държавата си. И няма как да е иначе, хъсът и решимостта им са забележителни. „Няма да се откажем. Ако сега се дадем на Даеш и талибаните, Афганистан няма да има бъдеще“, категорични са жените. Те са още едно доказателство, че промяната в мюсюлманския свят, ако изобщо е възможна, ще започне от нежния пол.
