Според специалистите по хранене балансираната закуска е сред най-важните предпоставки за правилно израстване и развитие на децата. Тя осигурява енергия за нормалното функциониране на тялото, на мускулите и мозъка, а също така и около 20-25% от необходимите енергия и хранителни вещества за деня. Това е особено важно след дългия нощен сън, когато организмът се нуждае от зареждане с енергия и хранителни вещества.

Според проф. Веселка Дулева, Национален консултант по хранене от Националния център по обществено здраве и анализи, систематичен преглед на повече от 50 проучвания проведени в САЩ и Европа, е установено, че от 10 до 30% от децата и юношите редовно пропускат закуската, като този модел на хранене се наблюдава с по-голяма честота сред подрастващите и момичетата. Обичайният хранителен прием е небалансиран при 28% от тези, които закусват. Същите проучвания установяват, че консумирането на закуска има положителен ефект върху когнитивните функции при децата. Това важи по-специално за паметта и вниманието, особено през втората половина на сутринта. Установява се и връзка между редовната консумация на закуска и адекватния прием на влакнини, Kалций, Kалий, Фосфор, Витамин А, С, Е, В6 и В12, Рибофлавин, Цинк и Желязо при децата. Данните от тези изследвания показват още, че при децата, които закусват редовно, се наблюдава намален прием на мазнини и холестерол, докато при тези, които пропускат закуската, се установява риск от дефицит на микронутриенти (витамини и минерали) и нисък прием на плодове и зеленчуци.

Зърнените продукти са най-важната група храни в света и се явяват задължителна съставна част от дневния хранителен прием. Те са основната растителна храна за човека и доставят най-голяма част от нужната ни енергия за деня. Пълнозърнестите храни са богати на минералите Фосфор, Калий, Калций, Желязо, Селен. Витаминното съдържание е представено предимно от витамини от група В - ниацин (Витамин РР), пиридоксин (Витамин В6), тиамин (Витамин В1), рибофлавин (Витамин В2), фолиева киселина, както и някои мастноразтворими витамини - токофероли (Витамин Е), Витамин А и каротеноиди, и др. Витамините от групата В - тиамин, рибофлавин, ниацин играят ключова роля в обмяната на веществата - те подпомагат металболизирането на белтъците, мазнините и въглехидрати и отделянето на енергия за осигуряване функциите на организма. Витамините от B групата, съдържащи се в пълнозърнестите храни са от съществено значение за здравето и нормалната дейност на нервна система.

Витамин D е хранителна съставка, която трябва редовно да доставяме на организма. Нарича се „слънчевият витамин“, защото тялото естествено го произвежда, когато сме изложени на слънце. Той може да се набавя в малки количества и чрез храната. Някои храни, като мляко, масла, мазнини за мазане, зърнени закуски и плодови сокове допълнително се обогатяват с Витамин D. Витамин D помага за изграждане на силни и здрави кости. За нормалното израстване на костите много важен е Калцият, чието усвояване зависи от нивата на Витамин D. Без достатъчно количество Витамин D в тялото, едва 10-15% от Калция, приет чрез храната, ще бъде използван. Калцият е необходим за нормалния растеж и развитие на костите при децата. Той е важен за много телесни функции като поддържане целостта на зъбите и костите, съкращаване на мускулите, делене на клетките, съсирване на кръвта и др.

Зърнени закуски Нестле се стремят да улеснят родителите в техния стремеж да изградят най-добрите навици у децата, като представят закуската по атрактивен и интересен за подрастващите начин. Те са направени с пълнозърнести култури и са обогатени с витамини (сред които ВD), минерали, Калций и Желязо. Порция от 30 g зърнени закуски Нестле съдържа важни хранителни вещества, включително Витамин D, който покрива 18% от препоръчителния дневен прием. Те са печени и освен пълнозърнести култури като основна съставка, детските зърнени закуски Нестле имат чудесен вкус, който децата много харесват.

Източници:
Cueto S (2001) Public Health Nutrition 4, 1429-1431
Gibson SA (2003) Public Health Nutrition 6 (8), 815-820
Jodkowska M et al, (2011) Med Wieku Rozwoj15(3 Pt 1):266-73
Rampersaud Gc et al. (2005) J Am Diet Assoc 105, 743-760
Serra Majem L (2001) Public Health Nutrition 4 (1A), 101-107
McNulty et al. (1996). Arch Dis Child 75, 474–81
Albertson et al.(2008) Nutrition Research 28, 744–752
Galvin et al. (2003) Public Health Nutr 6, 351-63
Holmes et al. (2011) Eur J Clin Nutr 66, 10–17.
Albertson et al. (2011) J Am Diet Assoc 109, 1557-1565.
Deshmukh-Taskar (2010) J Am Diet Assoc 110, 869-878.
Kosti et al. (2008) Public Health Nutr 11, 1015-1021.