Какво очакваме от интимните си контакти, когато навършим поредното десетилетие от живота си, и какво получаваме всъщност?

Бети Додсън, 86-годишна писателка, твърди, че е правила най-хубавия секс в живота си на 70 години. С мъж, 50 години по-млад от нея, което впрочем не е от голямо значение. По-важно е, че човек има възможността цял живот да преоткрива едни и същи неща. Това е като хубава книга – четеш я на 20 години и ѝ се наслаждаваш заради едно, на 30 я препрочиташ и с изненада откриваш нещо друго, на 40 се връщаш към нея и виждаш неподозирана дълбочина или преосмисляш сюжета въз основа на собствения си опит. Същото става и със секса. Процесът като цяло не се променя, но усещанията стават по-различни, променя се отношението към собственото тяло и самосъзнанието.

На 20 години всичко е прекрасно, тялото жадува за секс. Единственият проблем е, че малцина знаят на тази възраст какво точно искат в леглото. Сексът част от любовната връзка ли е? Или самият секс е любовна връзка? Трябва ли да се влюбиш в човека, с когото си спал? Затрупват ни безкрайни въпроси и съмнения в собствената ни привлекателност. На 20 години още не разбираме добре собственото си тяло и външността си.

Една жена казва, че на 20 е искала да носи сексапилни прилепнали рокли и да има дълга ярка коса на вълни. Сега е на 32 и е съвсем друг човек. Тя е млада и много привлекателна жена, но образът ѝ е различен – тя харесва просторни ленени дрехи, косата ѝ е права и е в естествения си цвят. Тази дама не е станала по-сексапилна или по-малко сексапилна – тя просто е разбрала как възприема себе си. Харесва се такава, каквато е. Външността ѝ отразява нейния характер. На 20 години човек разбира се има характер, но се влияе от страстното желание да се хареса на всички, да угоди на всички, да бъде универсален.

Други цял живот носят дънки и тениски, но на 20 години се сблъскват с ужасни съмнения за женствеността и сексапила си. Могат да бъдат твърде критични към себе си, да се измъчват, да компенсират неувереността си с нетипични за стила им дрехи с бродерия от мъниста или пайети.

Разбира се, в такова душевно състояние ще се радваш безумно, ако някой ти обърне внимание. Не избираш ти – теб те избират. Угаждаш на партньора – и не само защото си жена в един патриархален свят, а защото си човек, който все още не знае кой е всъщност.

Типичният въпрос на 20 години е „Божичко, кой е този, до когото се събудих?!“ (или пък „Какво да правя, ако вече сме голи в леглото, но аз май не го искам?“). Поради някаква причина на 30 години такива неща не се случват вече. На 20 и нещо години все още трупаме опит. И се опитваме да оцелеем междувременно.

Повечето хора правят секс за пръв път на 17-19 години. Дотогава вече сме прочели много книги, набили са ни в главата някакви синуси и косинуси, говорим свободно чужд език, но при това не знаем нищо нито за живота, нито за секса. При някои първият интимен акт се оказва дотолкова странен, че още една-две години се чудят дали изобщо си заслужава да пробват втори път. Например някои години наред страдат от заблуждението, че имат уродливи полови органи и се срамуват от това. Други губят девствеността си с партньори с БДСМ-наклонности и просто се плашат. Трети пробват секс за първи път с човек, когото не харесват истински – просто за да знаят, че не са девствени. На 20 години главите ни са пълни с въпроси, на които търсим отговори по метода на изключването.

Когато се окажеш на километри от дома, в апартамента на почти непознат мъж и след 4 часа разбереш, че в съседната стая спи майка му, а той самият ще се жени след две седмици, за пръв път си обещаваш тържествено да внимаваш повече и да овладяваш хормонално-романтичното си безумие. На около 30 ни се струва, че вече сме поумнели. Вече сме имали сериозни връзки – всичките обикновено завършили с някаква трагедия. На 30 се опитваме да се предпазим, ставаме по-цинични.

Как да вярваш в любовта, ако например ти се е наложило да бягаш от „любимия“ с кърмаче на ръце? Или ако партньорът се е разделил с теб „задочно“, отнасяйки всички бижута, които ти е подарил и дори телевизора ти? Фактът, че сексуалното влечение само по себе си нищо не означава, достига до нас изключително бавно, цели десет години. Чувството на еуфория и на безумно щастие е по-характерно за секса, отколкото за връзката. На 30 ние изкарваме целия си опит пред очите си и се опитваме да се поучим от него.

По правило това не води до нищо хубаво, защото се впускаме в „самоотбрана“ – пазим се от твърде бурни чувства. Опитваме се да започнем наново с помощта на великите уроци, които сме почерпили от грешките си. На 30 години не искаме сериозна връзка. Искаме просто сексуално партньорство, без усложнения. Изведнъж осъзнаваме, че във всеки акт сме търсили голямата си любов – а човек може и без любов, не е задължително да свържеш завинаги живота си със сексуалния партньор. Това ни се струва истинско откровение. Мислим си, че сега животът ни ще стане много по-лек, че най-сетне ще извличаме от него само удоволствие. Някои на 30 се успокояват и се отдават на стабилна връзка с човек, който просто ги нервира по-малко от останалите.

На практика двете стратегии са две лица на една монета. Ние се пазим от живота, който ни се струва твърде неопределен. Затова много двойки, които са се събрали на около 30 години, на 40 установяват, че са нещастни и се разделят. Просто в този период ни се струва, че е време да мирясаме, да определим какво е наистина важно за нас. Имаме нужда на намерим време и място за работата и за здравето си. Затова оставяме чувствата на втори план – стараем се да не се влюбваме, да не си хабим силите. Търсим секс, който няма да ни навреди.

Срещаш се с различни мъже, пиеш няколко коктейла с тях, правиш секс и не се замисляш за съвместно бъдеще. Или пък живееш с даден мъж, правите рутинен секс, не губиш сили за търсене и съмнения. Между 30 и 40 години всички искат да се занимават със себе си и с работата си и търсят връзки, които да им дават най-голяма свобода за това.

На тази възраст сексът не е най-важното. Не защото губим интерес към него, а защото така си подреждаме приоритетите. Отчасти жертваме секса в името на нещо друго. Но на практика просто нямаме представа какво да правим с личния си живот. Не можем да си представим как да съчетаем работата си с бременност и майчинство, с тренировки по йога, общуване с приятели, бит и секс.

Хубавото на 30 е, че тогава за пръв път се замисляш, че най-важното си ти самата, пък с останалото ще се оправяш после. Залагайки на своя живот, на независимостта си и на самопознанието вече на 40 ще можеш да намериш пътя към относителна хармония в живота си. На 30 поправяш всичките си грешки. Стараеш се да нагласиш нещата удобно за себе си. Обясняваш на мъжете какво искаш и ако не те слушат, си тръгваш. От една страна се оказваш в същите ситуации като на 20 години, но от друга се държиш иначе.

Може да се запиташ дали имаш бъдеще с човек, който изобщо не те привлича сексуално. Много го харесваш, разбирате се добре, той изглежда умен и привлекателен, но целувките му не събуждат никакво чувство у теб. Докато друг, абсолютно неподходящ за сериозна връзка мъж, с когото няма за какво да си говорите, те радва със страхотен секс.

Правиш уж същите глупости, но по-предпазливо. Вече анализираш и контролираш живота си – или поне се опитваш. На 30 вече правим секс по-скоро за здраве. Разбира се има различни периоди – изблици на влюбеност и сътресения – но не им позволяваме да ни погълнат изцяло. Наближавайки 40-те често не забелязваме, че ставаме именно такива, каквито сме искали да станем. Постигаме определеност в живота си – знаем какво искаме от себе си и на какво сме способни.

И точно тогава всичко се връща към личния живот, който при мнозина се оказва доста занемарен, че дори и хванал паяжина. Събуждаш се една сутрин с чувство за пропилени възможности – или с връзка, която вече не можеш да търпиш. Физически промяна няма – все така си изпълнена с желания и енергия. Все още изглеждаш добре.

Но осъзнаваш, че не си щастлива в интимен план и че всичките ти идеи и правила са били прекрасни само за определен период от време, че вече не работят. Понякога 40-годишните изпадат в истинска истерия – струва им се, че не им остава много време, че трябва спешно да сложат къси поли и прилепнали панталони (докато още имат с какво да се похвалят), да използват всяка възможност, да не се лишават от нищо.

Но днешно време това се случва все по-често в друга декада – на 50 години, и то само ако човек усилено е игнорирал желанията си между 20 и 40 години. Сега на 40 просто преосмисляме живота си и с радост разбираме, че опитът и желанията ни най-сетне са сключили примирие.

На 40 се чувстваме пълноценни и забелязваме, че това променя всичко около нас. Живеем в друг свят. Мъжете се държат с нас така, както винаги сме искали – виждат нас самите, а не образите, на които се правим. Заради това се чувстваме по-уверени в секса, по-разкрепостени. Имаме контрол над сексуалния си живот и това ни дава нови преживявания. Изпитваме такова удоволствие, че опитът ни дотук ни се струва някаква самоизмама.

Никога не сме си представяли, че сексът е нещо толкова прекрасно. Сега разбираме каква е връзката между чувствата и секса, можем да не се влюбваме отчаяно, а да обичаме именно онзи човек, с когото имаме химия, душевен контакт и сходни представи за живота. Не че на 40 години всичко е станало твърде рационално. Напротив. Просто изведнъж осъзнаваме, че най-сетне сме избрали това,които ни трябва. Че вече се стремим към даден човек не от страх, неувереност в себе си и бурни страсти, а осмислено и от топли чувства.

Другото хубаво е, че на 40 вече почти не ни вълнуват предразсъдъците. Интересува ни само собственото ни мнение, а не какво ще си помислят за нас хората. Не че нехаем съвсем за имиджа си пред обществото, но вече не сме така ужасно зависими от него, както на 20 или 30. На 20 може да преживеем бунт срещу общественото мнение, но на 40 усещаме своята правота и независимост.

На 40 много хора започват да експериментират в секса – именно защото преодоляват собствените си страхове. Някои откриват за себе си БДСМ, други суинг, трети пък напротив се влюбват и се посвещават на сериозна връзка. На 40 човек започва да подозира, че не дължи нищо на никого. Ако има деца – те вече са големи, ако има скучен съпруг – вече няма нужда да го търпи. На 30 едва започваме да се чувстваме длъжни пред някого, даже и пред самите себе си. А на 40 ни се струва, че сме погасили всички задължения.

На 40 жената усеща каква власт има. Не че преди е била унижавана, а сега изведнъж е станала преуспяла и влиятелна и командва другите. Не, просто опитът и познаването на себе си ни дават власт над обстоятелствата – правим точно това, което искаме. Не пробваме всичко наред, оставайки най-често разочаровани, а си избираме неща, които ни подхождат идеално. Знаем какви сме, дали сме склонни към чувствен романтизъм или към животинска похот. Може да се променим осезаемо – и не защото нещо ни е писнало, а защото най-после сме разбрали какво точно ни трябва.

Не се знае дали на 50 няма да ни се прииска отново да променим всичко и да натрупаме опит вече в друго амплоа. Нищо и никога не е идеално – такъв е животът. Точно затова е толкова прекрасен, защото никога не ни оставя да скучаем, защото винаги ни кара да се стремим към нещо. Любовта и сексът никога не са банални, дори и на 80 години. Няма значение дали жената е минала климактериума и дали мъжът има ерекция – сексът се променя, но сексуалността си остава. Единственият въпрос е как я използваме и имаме ли желание за това.