Момичето с часовник вместо сърце е смел и умело написан трилър, към който ще се пристрастите!

Скучният, предвидим живот на Джордж е разбит, когато една красива жена влиза в любимия му бар. Жена, която не е виждал от двайсет години.

Името, с което я познава, е Лиана Дектър, но Джордж знае, че тя има няколко имена. Знае и че е опасен социопат, че е издирвана от полицията и че има талант да привлича неприятностите. Но тя е първата му любов и когато го моли за помощ, не може да ѝ откаже.

Привидно задачата е проста – Лиана е откраднала пари, а Джордж трябва да ги върне на собственика им. Лесно, бързо и безопасно.

В действителност се оказва замесен във водовъртеж от лъжи, предателства и убийства, от който може да се измъкне само по един начин – стига да е готов да плати цената.

ПРОЛОГ

Вече се здрачаваше, но въпреки това, когато зави по изро- вената алея, той успя да различи жълтата лента, която все още ограждаше имота.
Джордж паркира сааба си, но остави двигателя включен. Опита да не мисли за последния път, когато беше идвал в тази почти скрита от погледите къща на един затънтен път в Ню Есекс.

Полицейската лента беше опъната в широк кръг от единия до другия край на боровата гора, а входната врата беше обле- пена на хикс с червено-бели ленти. Изключи двигателя. Клима- тикът спря да работи и Джордж почти веднага усети душната жега на късния ден. Слънцето се беше спуснало вече ниско в небето и тежките, провиснали клони на боровете още повече засилваха здрача.

Излезе от колата. Влажният въздух миришеше на море, а в далечината се чуваха чайките. Тъмнокафявата дървена обшив- ка на къщата се сливаше със заобикалящата я гора. Високите прозорци бяха тъмни също като замърсената фасада.

Промуши се под жълтите ограждения с надписи „Поли- цейска лента – минаването забранено“ и се отправи към задна- та част на къщата. Надяваше се да влезе през плъзгащата се стъклена врата на задната веранда с прогнилия дървен под, ко- ято водеше направо вътре. В случай че беше заключено, щеше да разбие стъклото с камък. Планът му беше да се промъкне в къщата и да претърси възможно най-бързо за улики, които по- лицията можеше да е пропуснала.

По стъклата на плъзгащата се врата имаше полицейски ле- пенки, но беше отключено. Влезе в прохладната къща, очак- вайки, че вътре ще го обземе страх. Вместо това усети някакво свръхестествено спокойствие, сякаш сънуваше в будно състо- яние.

Ще разбера какво търся, когато го намеря.