"Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. От една от малките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързал разговор. Младият човек на име Гастон Леру разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор.
- Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине – светнали топло очите на стареца. – Науката, която сте избрали, ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца.
Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно:
- Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от религия.
Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно:
- О, за себе си вие сте прав, съвършено прав. И не са малко интелектуалци като вас. Но чистата наука....
- Съжалявам – прекъснал го младежът, - но не съм съгласен с вас. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента. Днес ние летим напред, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци.
Доволен от себе си младежът запалил цигара и усърдно засмукал отровния дим. Старецът разбрал,че е безполезно да разговаря с този млад учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за този старец – пенсионер, учител или чиновник, типичен представител на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земята.

Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от святата Книга. Скоро влакът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любезно му казал:
- Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещо полезен - и изчезнал сред навалицата.
Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор.

източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2349&page=5