Древният град Петра е разположен на територията на днешна Йордания, на височина над 900 метра над морското равнище и на 660 метра над окръжаващата местност – долината Арава в тесния каньон Сик.

В северната и южната част има проходи към долината, а от изток и запад има естествена преграда от отвесни скали, високи до 60 метра. Древният град Петра се е намирал на кръстопътя на два от най-важните търговски пътища - единият е свързвал Червено море с Дамаск, а другият – Персийския залив с Газа и крайбрежието на Средиземно море. Тръгващите от Персийския залив кервани с ценни стоки цели седмици мъжки са понасяли суровите условия на Аравийската пустиня, докато достигнат проходите в тесния каньон Сик, водещ до дългоочакваната Петра. Там пътешествениците са намирали подслон, храна и живителна прохладна вода.

Четете още: Най-добрите комплекси в Гърция

Годишното равнище на валежите в Петра е едва около 15 сантиметра. За да се сдобият с вода, местните жители са изградили система от канали и водоеми направо в скалите. Почти всяка капка дъжд в Петра и околностите грижливо се е събирала и съхранявала. Благодарение на водата, която жителите на Петра умело са съхранявали, те са могли да отглеждат земеделски култури и да развъждат камили. В допълнение към това те са успели да построят величествен град, който в древността се е превърнал в основен търговски център. И до днес по криволичещите в целия каньон Сик канали тече вода.

Стотици години търговията е носила на Петра огромни богатства. Но когато римляните откриват морските пътища на изток, сухопътната търговия запада и Петра постепенно опустява, потъвайки в пясъци. Много съоръжения в Петра са били строени в различни епохи и при различни владетели на града - сред тях са били идумеите (18-2 в. пр. н.е.), набатеите (2 в. пр. н.е. - 106 г. до н.е.), а след това римляните, византийците и арабите. През 12 в. градът е завладян от кръстоносците. Наред с античния театър, тук могат да се видят сгради от епохите на едумеите или набатеите. Паметници, строени след 6 в. пр. н.е. обаче практически няма, тъй като в тази епоха градът вече изгубва своето значение.

Жителите на Петра майсторски са владеели изкуството на каменоделието. Дори името „Петра“, означаващо „скала“, е свързано с камъка. Набатеите са изсичали домовете си и храмовете от каменни плочи. Знаменитият скален храм-мавзолей Ел Хазне - „Съкровищницата на фараона“, както го наричат арабите, е създаден през 2 в., вероятно във връзка с посещението на император Адриан в Сирия. Точното предназначение на съоръжението обаче все още не е напълно изяснено.

Територията на Петра заема огромна площ. Тя се разпростира на няколко километра от центъра, където добре са се запазили руините на многобройни сгради, които вече не са скални, а са построени по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град, е била построена по времето на римското владичество. От двете й страни се вижда величествена колонада, западният край на улицата е достигал до голям храм, а в източната част тя е завършвала с триумфална арка. Скалният манастир Ед Дайер е огромна сграда с широчина около 50 м. и височина над 45 м. Съдейки по кръстовете по стените, храмът известно време се е ползвал и от християнската църква.

Четете още: Зеегроте - най-голямото подземно езеро в Европа

В наши дни около половин милион туристи пристигат в Йордания всяка година, за да се насладят на Петра, чиито сгради свидетелстват за нейното славно минало. Когато туристите преминават през дългия един километър прохладен каньон Сик, пред тях се открива Съкровищницата – величествена сграда с фасада, изсечена от огромна скала. Това е едно от най-добре запазилите се съоръжения от първи век. В центъра на сградата има огромна урна, в която се предполага, че са се съхранявали скъпоценните камъни и златото. Каньонът постепенно се разширява и туристите попадат в естествен амфитеатър, в чиито пясъчни стени има множество пещери. Но главното, което се набива на очи, са издълбаните в стените гробници. Колонадата и амфитеатърът свидетелстват за присъствието на римляни в града през първи и втори век.



Източник: idi.bg