Синдромът на Даун не е болест, а състояние, за което е "виновна" една допълнителна хромозома. В повечето случаи синдромът на Даун не може да бъде предотвратен или предвиден, въпреки че се знае, че най-големият рисков фактор за това състояние е възрастта на майката.Сред най-честите физически характеристики на това състояние са хипотония или намален мускулен тонус, нисък ръст, прекомерна гъвкавост на ставите, широка и къса шия, изплезен език, по-малки уши, относително къси пръсти, малки крака и ръце.

Продължителността на живот при тях се е увеличила от 9 години през 40-те години на миналия век до 60 или повече години днес - благодарение на напредъка на медицината.

В социално отношение хората с Даун обикновено са приятелски настроени, щастливи, съпричастни и привързани. Възможни са различни здравословни усложнения като проблеми със сърцето и функцията на щитовидната жлеза, затлъстяване, висок холестерол, диабет и дефекти на слуха и очите.

Хората със синдром на Даун могат да водят пълноценен живот, просто се нуждаят от приемане и много любов. С нужната подкрепа някои у тях постигат завидни постижения в спорта и музиката, завършват висше образование.

Децата със Синдром на Даун не са по-различни от другите деца - те имат своите мечти, искат да растат обичани, желани, да побеждават, да се забавляват. Но за целта трябва да растат сред връстници, да бъдат социално интегрирани, пише "Вести".

А училището е едно от местата, където тази интеграция се случва най-добре. Там именно децата се учат не само да познават буквите, но и да общуват със себеподобните си, да градят самочувствие, придобиват различни умения.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Хората със синдром на Даун: Ангелите на Земята, в които живее слънцето

Автор Антония Михайлова

Затова ние като родители сме длъжни да обясним да нашите деца, че синдромът на Даун не е клеймо, не е страшно заболяване, не е заразно, а е просто състояние, което прави децата, които го имат по-специални, но не и по-различни.

Училището е място, където наследниците ни се учат да бъдат толерантни, да приемат, да помагат, да бъдат добри хора и приятели. За да се случи това за отговорни обаче не само учителите, но и ние, родителите. Нали?