Известно е, че чуването на гласове се свързва предимно с психически заболявания като шизофрения и други подобни. Оказва се обаче, че не само хора с неврологични проблеми могат да бъдат засегнати от звукови халюцинации, съобщи Science alert.
Изследователи от École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) в Швейцария и университета Savoie Mont Blanc във Франция решили да проучат как слухово-вербалните халюцинации (СВХ) могат да се задействат в ума, така че да чуваме глас, без действително такъв да съществува.
)
Предположения от предишни проучвания сочат, че такива халюцинации са причинени или от неспособност за правилно разграничаване на личността от заобикалящата среда, или от силно поддържани вярвания и наложени представи, които в даден момент надделяват върху всичко, случващо се в заобикалящата ни реалност. Целта на екипа бил да подложи на изпитание и двете хипотези.
„Тук разработихме нов метод за предизвикване на СВХ в контролирана лабораторна среда чрез интегриране на методи от гласово възприятие със сензомоторна стимулация, което ни позволява да изследваме приноса и на двата основни акаунта на СВХ“, пишат изследователите в статия, публикувана в гореспоменатата медия.
)
Екипът се доверил на техника, която е използвана и преди. Участниците натискали бутон пред себе си, при което роботизирана ръка ги натискала по гърба. В този нов експеримент, включващ 48 участници, забавянето на мушкането било променливо и доброволците носели слушалки, възпроизвеждащи смесица от подобен на водопад „розов шум“ и от време на време откъси от гласове – както техни, така и на други хора.
Както при предишния тест с натискане на бутон, участниците съобщили, че усещат присъствие зад себе си поради боцкането – но някои от тях също съобщили, че чуват гласове, които всъщност ги няма.
)
Феноменът на чуване на гласове е по-често срещан, ако доброволците са чули гласа на някого друг преди своя собствен и ако е имало забавяне между натискането на бутона и ръкомахането. Сякаш участниците в теста измисляли глас, който да отговаря на усещането, че някой стои зад тях.
Според изследователите въпросните резултати подсказват, че и двете теории за задействане на халюцинации са правилни - участниците не са успели да възприемат ситуацията около себе си реалистично и са били повлияни от асоциациите и внушените им вярвания за това, което се случва около тях.
)
Интересното е, че колкото по-голяма била продължителността на тестовете, толкова честотата на халюцинираните гласове се увеличавала. Така участниците се оказали по-склонни да чуят фантомните звуци към края на експерименталната сесия.
В крайна сметка, знанието как тези халюцинации могат да бъдат предизвикани е важно за разбирането на връзката им със състояния като болестта на Паркинсон. Резултатите от проучването са също и ориентир за това, че не бива подобно преживяване непременно да бъде повод за тревога (въпреки че не изключва необходимостта от консултация с лекар).
„Освен новостта и важното методологично въздействие, тези резултати хвърлят нова светлина върху феноменологията на СВХ, предоставяйки експериментална подкрепа и за двата видни, макар и привидно противоположни разсъждения – представяйки СВХ като хибрид между дефицити в самонаблюдението и свръхпрецизни предшестващи,“ пишат учените, провели експеримента.
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)