Погачата е старa народна традиция, която в различните краища на България се прави с известно разминаване в ритуала. Навсякъде обаче целта е една – да бъде представен пред света един нов член на обществото, на когото да се пожелае късмет и благополучие.

Според стара българска традиция погачата за новороденото бебе се прави на 40-тия ден от раждането. Отива се в църква, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората.

* Времето, в което се извършва този обред не е случайно. Счита се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Тоест до този момент и майката, и бебето се намират между живота и смъртта, те са още в света на хаотичното, неподреденото.

Но все пак първите, които го виждат са само най-близките до семейството жени.

Гостите трябва да дойдат по светло и да си тръгнат по светло.

Погачата за бебето играе ролята на орисване – т. е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето. Този обичай е почитан в различни точки на света и от там идват много фолклорни приказки, базирани на този ритуал – орисването.

Днешните орисници носят сладки неща, за да е сладък животът на детето, дават пари и подаръци, за да живее в изобилие.

За най-важен момент се смята разчупването на погачата. Две момичета (неомъжени, без деца и с двама живи родители) чупят питката над главата на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка, в която събира трохите. Първото парче е за бебето. То се увива в кърпичката и трябва да се качи на високо, така че детето да израсте високо и здраво.

Кърпичката се връзва на възел, но той не трябва да е много стегнат, за да не стане скъперник.

Жените в къщата гледат възелът да не е и прекалено разхлабен, за да не разпръсква спечелените с труд пари и да не изнесе покъщнината.

Една от орисниците отчупва парченце от питката и го топва в мед, след което го допира до устните на бебето, за да е трудолюбиво като пчелите и животът му да е сладък и честит.

След това всички се черпят с погачата, топната в мед. Задължително гостите се черпят само със сладки гозби.

Обредни символи на ритуала:

Червен конец

На прага на дома трябва да се постави червен конец още преди гостенките да са дошли. Червеният конец има предпазна сила и защитава родилката и детето от злите сили. Така лошото не може да прекрачи дома.

Пита

Обредният хляб е сладък. Обикновено той е без украса. Върху него се поставя бяла кърпа. Върху кърпата гостенките ти трябва да поставят пари.



Счита се, че жена, която хапне от тази пита ще бъде плодовита. Има даже краища у нас, в които се вярва, че ако на гостенката се падне крайче от питата, тя ще роди момче.

Сито

В сито се поставят орехи, които се разлюляват. Това се прави с цел бебето да бъде игриво, весело и немирно.
Обредите със ситото се правят, за да бъдат предопределени някои качества на мъничето. В Западна България например в ситото се слагат даровете, които носят гостенките.

Това винаги са кромид лук, червени чушки и яйца. Те символизират устойчивост на болести.

Трапеза

На нея се слагат сладки храни, за да е сладък животът на детето. На трапезата също се слагат и сладкишите, които по традиция носят и гостенките.

Конци от дрехи

Преди да си тръгнат жените трябва да оставят до леглото на детето конци от дрехите си. Счита се, че по този начин те няма да откраднат съня на малкото. То ще бъде спокойно и няма дълго да плаче нощем.

А защо не изпъстрите първото тържество на бебето си със следващите идеи за бебешка парти декорация? Възползвайте се от услугите на фирми, организиращи тържества, или се доверете на собственото си въображение.