Липсата на пространство за буйни игри и занимания разстройва децата.

Тесните апартаменти и скъпите мебели налагат строга забрана върху катеренето, тичането и скачането.

Обикновено ограниченията се появяват много рано в живота на детето: на пеленачето не разрешават да се изправя в количката, на прохождащото бебе - да се качва по стълби, на детето - да тича из дневната, пише dete.bg.

Ограничаваните по този начин деца натрупват в себе си напрежение, което поражда тревога.

Решението на проблема се съдържа в неговата формулировка. Малките деца трябва да изливат напрежението си във физическа активност. Те се нуждаят от пространство за тичане и от подходящи предмети за игра. Нуждаят се от стая или двор, който да дава възможност за буйни игри.

Играта е необходима на децата, те имат нужда да тичат, да скачат, да се катерят, да падат, да стават, да се премятат, за тях това е забавно и носи повече положителни емоции от анимационен филм или компютърна игра.

Една от естествените потребности на детето е движението, физическата активност, тя е жизнено необходима за подрастващия организъм. Неестествено и нездравословно е едно дете да прекарва дълго време в застой (пред телевизора, например). Т.е. нормално е да не можем да спрем детето от игра и движение, но не е нормално да не можем да го откъснем от телевизионния екран или компютъра. Но в много семейства се получава тъкмо това.

Кой е виновен?

Родителите, разбира се... не мотивират достатъчно детето си да спортува. А и не дават пример. Ако ние постоянно седим пред компютъра, не би трябвало да изискваме от детето си да не го прави. Самите ние трябва да сме добър пример, защото децата подражават на своите родители. Ако ние прекарваме свободното си време на дивана пред телевизора, тъпчейки се със сладки храни, то също ще обича да си почива по същия начин, ако ние имаме негативно отношение към спорта и движението, то също ще обича заседналия живот.

Хубаво е да предоставим възможност на детето да изразходва енергията си. Ако заедно с него започнем деня с кратка утринна гимнастика, ще се чувстваме по-свежи и бодри.

Упражненията освен това дават самочувствие, изострят умствените способности и развиват волята. Игрите, разходките на детето сред природата засилват имунната система, така то се учи да обича природата и у него се възпитава усет за красивото. Когато детето се движи достатъчно, то се научава да контролира тялото си, опознава го и става по-сигурно в движенията си. Наше задължение като родители е да се стремим да му помогнем да развие физическите си способности, да израсне здраво, спокойно и уверено в себе си.

Толкова много са нещата, които можем да правим заедно - семейната разходка, пикникът, излетът сред природата, карането на велосипед заедно, игрите с топка, федербал, тенис... за да прекараме приятно и полезно време заедно с детето. Добре е да успеем да го приобщим към даден спорт. Няма значение какво ще избере да спортува то, важното е да го прави с желание и дейността да му носи радост. Спортът учи на дисциплина, на усилие, на труд, на постигане на цели. Спортът калява волята и помага детето да развие физическите си способности. Тренировките повишават гъвкавостта, сръчността и координацията.

Да помислим и за здравето

Движейки се, децата оформят опорно-двигателния си апарат, мускулите заучават движенията, които ще извършват и занапред, движението укрепва детското здраве. Чрез игрите, движението се стимулира и психическото развитие на детето, то опознава заобикалящия го свят.

Обездвижването, заседналият начин на живот при децата водят до затлъстяване, захарен диабет, енергиен дисбаланс, неправилна телесна стойка, мускулна слабост, смущения в изграждането на костите, гръбначни деформации. Ниската физическа активност, съчетана с висококалорични нездравословни храни може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

Наднорменото тегло при децата е широко разпространен проблем, като основен фактор за него е приемът на висококалорични храни и обездвижването.

Здравословното меню, богато на витамини, минерали и белтъчини, и достатъчното движение са необходими, за да израсне детето здраво, със самочувствие, без проблеми с теглото. От ранна възраст е необходимо да възпитаме детето да предпочита физическите занимания пред електронните игри, телевизията и Интернет. Пристрастяването към екрана, освен че води до обездвижване, причинява още претоварване на очите, облъчване, проблеми със зрението, влияе отрицателно на успеха в училище. Реалният свят започва да му се струва скучен в сравнение с цветния и динамичен живот от екрана, това от своя страна води до проблеми в общуването и неудовлетвореност от реалността.

Детето не бива да прекарва повече от два часа на ден пред екрана. Дългите часове физическо натоварване например не може да са повод детето след това да стои дълго пред монитора или телевизионния екран, такава компенсация е неправилна.