Нашето присъщо човешко качество - говорът, може да бъде смутено от множество причини.

Най-често те са от психогенен характер. Силното изживяване и недружелюбната среда могат да провокират затруднения в говора. Затова родителите, гледачките и детските възпитатели внимателно трябва да наблюдават малките деца как говорят.

Клиничният психолог проф. д-р Ваня Матанова обръща внимание, че ако детето не проговори до 3-годишна възраст, трябва да се направи консултация с невролог, психиатър или психолог.

Много може да се постигне в преодоляването на заекването и другите различни нарушения на речта. Изискването към родителите е да осигурят възможност детето постоянно да посещава заниманията. Работата с децата протича под форма на игра, което съответства на основния принцип на детската психология. "Каквото е детето в играта, такова е в социалния живот", посочва психологът, цитирана от bTV, пише dete.bg.

Вече има центрове, където се работи едновременно с повече деца. Така се преодолява бариерата за общуване с връстниците. Те се поощряват, поздравяват, споделят, четат на глас приказки. За по-големите деца са възможни консултации с логопед чрез разговори в чата.

Възможно е в тези курсове едно плахо, свито дете, да придобие самоувереност и свобода да разговаря с децата, дори естествено да говори пред камерата, което е действителен успех в личен план за всяко от тях. Курсове се провеждат по всяко време на годината.

Добрите резултати идват, но се изисква време. Разбира се, че в малък процент затрудненията в говора са в резултат на вродена аномалия от страна както на говорния, така и на слуховия апарат, тъй като те са взаимозависими. При преглед специалистите по уши-нос-гърло могат да установят, къде е проблемът и да предложат корекция чрез пластична операция на езика, устните, небцето или да поставят слухов имплант.