Мъдри притчи за всяка зодия

09 ноември 2017 | 15:40
видяна 6188
коментари 0
Снимка: unsplash.com

Според една легенда живеел високо в планината мъдрец с бели като сняг коси, когото мнозина търсели за съвет. Веднъж при него дошли 12 братя и всеки поискал от мъдреца съвет. Чак след седем дена старецът разказал на братята тези притчи, които ги дарили с душевен покой и благополучие.

Овен. “Да видиш морето”

В едно малко бедно село се родило момче. То прекарвало дните си безцелно и монотонно и не си представяло какво да прави с живота си - както и повечето жители на селото. Една нощ сънувало море. Тъй като никой от селото не бил виждал морето, никой не можел да каже дали то наистина съществува някъде.

Когато момчето заявило, че иска да тръгне да търси морето, което е видяло насън, роднините му казали, че е лудо. Но то все пак тръгнало на път и дълго скитало по чужди земи, докато не стигнало до кръстопът. Избирайки разклонението, което водело направо, след два дни се оказало в селище, чиито жители си имали всичко и си живеели спокойно живота. Когато им казало накъде е тръгнало, те започнали да го разубеждават, да му казват, че си губи времето. Посъветвали го да остане да живее в тяхното селище. Няколко години младежът живял там, но после отново сънувал морето и решил пак да тръгне на път. Когато се върнал на кръстопътя, избрал другия път и дълго вървял по него, докато не стигнал до голям град.

Младежът бил толкова възхитен от колорита и оживлението там, че решил да остане. Работил, забавлявал се, учил и постепенно забравил за мечтата си. След няколко години обаче пак сънувал морето. Това го накарало да се върне до същия кръстопът и да тръгне по третото отклонение. Пътят го завел в гъста гора. На поляна сред дърветата младежът видял къщичка, край която седяла не много млада, но ужасно красива жена. Тя му предложила да остане при нея, защото мъжът й отишъл на война и така и не се завърнал. Младежът се съгласил. Дълги години те живели задружно, отгледали деца. Но веднъж мъжът, който вече бил остарял, отново сънувал морето.

Той захвърлил всичко, което имал, върнал се на кръстопътя и тръгнал по последното отклонение, което се оказало каменисто и стръмно. Мъжът се притеснявал, че скоро ще остане без сили. Когато се озовал в подножието на планина, решил да се качи на върха, за да види поне отдалече морето от сънищата си. След няколко часа изтощително изкачване стигнал на върха и видял кръстопътя, благополучното село, шумния град и малката горска къщичка, в която бил изживял толкова щастливи години. А чак към хоризонта, много далече видял безбрежното синьо море. Преди да спре сърцето му, забелязал, че всички пътища, по които бил вървял, се насочвали към морето, но той не извървял нито един път до края.

Телец. “Планината и Магаренцето”

Малкото Магаренце вървяло по една планинска пътека, теглейки малка каруца с различни боклуци. “Ама че глупаво Магаренце”, помислила си Планината, “защо мъкне всичките тези боклуци?”. И Планината решила да си направи шега с Магаренцето и да хвърли в каруцата му голям камък. Магаренцето обаче продължило да върви напред. “Ама че е странно”, помислила си Планината и хвърлила в каруцата още един камък, този път по-голям. Магаренцето обаче продължило упорито да влачи товара си. По пътя си срещало различни хора, които всичките го питали “Защо мъкнеш тези безполезни камъни? Защо не спреш и не ги изхвърлиш? Така ще ти е много по-леко да вървиш!”. Но Магаренцето не слушало никого и продължавало напред. Планината продължила да му подхвърля камъни. “Колко е тежък товарът ми все пак”, помислило си Магаренцето, плувнало в пот. И издъхнало.

Близнаци. “Те винаги трябва да бъдат заедно”

Те се появили на тази земя заедно с първите хора и неуморно ги съпровождали. Те просто не можели да съществуват поотделно. От време на време се срещали. Той бил студен, мрачен и неприятен, а тя - добродушна, радостна и красива. Тя давала на хората надежда и светлина, а той - завист и тъмнина. Нея всички я обичали и ценили, а него го мразели и се опитвали да го унищожат. Но хората били еднакво зависими и от двамата. Първо при тях идвала тя, а после той. Той съсипвал живота на хората и пречил на Нея. Колко много е разрушил той на тази земя и колко често хората не са слушали Нея, оказвайки се под Негово влияние! Дори когато човек почти бил постигнал целта си, Той можел да изпревари Нея и да я отхвърли назад. А без Нея животът бил непоносим, съществуването губело смисъла си. За щастие е почти невъзможно да ги срещнем поотделно. Те вървят ръка за ръка - Мечтата и Страхът. Без страх човек трудно може да се сдобие с Мечта. Само от нас зависи да направим така, че Мечтата да се осъществи напук на Страха.

Рак. “Кокошките и лястовиците”

Веднъж лястовиците, летейки на юг, решили да си починат и кацнали на дърво, под което имало курник. Птичките започнали да обсъждат прелестите на южните страни. Разговора им подслушала една кокошка. Когато лястовичките отлетели, тя си помислила “Толкова искам да отида на юг! Би било чудесно. С какво съм по-лоша от другите? Имам си и крила, и пера”. Кокошката решила на всяка цена да отлети на юг. С подкрепата на роднините си се качила на оградата, дочакала попътен вятър и литнала, махайки с крила с всички сили. Толкова искала да отиде на юг, че се напънала до крайност. Прелетяла съседния двор и шосето и паднала в една ябълкова градина. Пред очите й се открил истински рай! Сочни ябълки, пръснати навсякъде, кичести и сенчести дървета. Завръщайки се в родния си курник, кокошката по цели дни разказвала за прекрасното място, където била. Веднъж ято лястовички отново кацнало на дървото над курника и птичките се заприказвали за южните страни. Когато заговорили за пясък, море и скали, кокошките настръхнали. “Какво море? Какви скали? Ние си имаме наш експерт!”. Тогава прочутата пътешественичка започнала да разказва за шосето и за ябълковата градина. “Чухте ли?”, казали кокошките. “Ето така е на юг! А това, което вие ни приказвате, са глупости, с които баламосвате останалите!”. Лястовиците се усмихнали многозначително и отлетели към “своя” юг, без да кажат нищо.

Лъв. “Гордият елен”

Имало едно време един млад Елен с красиви големи рога. Той много се гордеел с тях, никой друг нямал такива великолепни рога! До него често пасли диви кози с малки криви рога и той им се подигравал. А глиганите, които срещал от време на време, изобщо нямали рога, затова той пренебрежително им обръщал гръб. Еленът бил напълно доволен от живота си, само че смятал краката си за криви и грозни. Не го признал пред никого, но дълбоко в душата си се измъчвал от това. Веднъж в гората избухнал пожар и всички горски животни побегнали. Точно в този ден Еленът оценил краката си - те се оказали бързи като вятъра! Успял да надбяга всички кози и глигани, но големите му разклонени рога се оплели в клоните на дърветата. Огънят наближавал. Тогава Еленът разбрал най-сетне колко са хубави здравите му и пъргави крака и колко са безполезни рогата му, с които толкова се гордял преди!

Дева. “Идеалната камила”

Много отдавна четирима учени пътували през пустинята Кавир с керван. Вечерта всички седнали край огъня и започнали да се възхищават на камилите - на тяхната издръжливост, сила и търпение. “Нека нарисуваме или напишем нещо за камилите, за да прославим тези прекрасни животни!”, предложил един от тях. После нарисувал камила, изправяща се на крака след почивка. Вторият учен влязъл в шатрата и се върнал с описание на основните предимства на камилите. Третият посветил на тези животни прекрасно стихотворение. Когато дошъл редът на четвъртия учен, той влязъл в шатрата и помолил останалите да не го безпокоят. Минали пет дни, през които от шатрата се чувало монотонно пеене и скърцане на перо по хартия. На шестия ден изтощеният и отслабнал учен излязъл навън, отишъл при приятелите си и хвърлил пред тях наръч свитъци папирус. На първия от тях пишело с големи букви по цялата му дължина “Идеалната камила или това каква трябва да бъде”...

Везни. “Притча за двата вълка”

Много отдавна един стар индианец разказал на внука си една интересна мъдрост. “Във всеки от нас кипи борба, подобна на битката между двама вълци. Единият от тях олицетворява злото - егоизма, лъжата, завистта, амбициите, ревността. Другият представлява доброто - верността, любовта, благополучието, надеждата”. Малкият индианец се трогнал от тази история, замислил се и попитал дядо си: “А кой вълк побеждава накрая?”. Старецът се усмихнал и казал “Онзи, когото храниш”.

Скорпион. “Истинските знания”

Веднъж един Учител отишъл при уважаемата Учителка и й заявил, че нейните методи на обучение са безумни, че всичко е празни приказки. Тогава Учителката отворила чантата си и изкарала от нея скъпоценен камък. “Отнеси го в магазина, където се продават сребърни изделия и часовникарски батерии”, казала тя, посочвайки търговския център. “Да видим дали ще успееш да получиш за него поне сто златни монети”. Учителят пробвал какво ли не, но в магазина му предлагали най-много сто медника. “Добре, а сега иди при бижутера и питай колко е готов да ти плати за този камък”, заръчала му Учителката. Тогава Учителят отишъл в бижутерията и се изумил, когато му предложили за камъка 10 хиляди златни монети. “Ти се опитваш да разбереш моя метод на обучение и същността на знанията, които преподавам, както търговците със сребро се опитаха да оценят този скъпоценен камък. Ако искаш да се научиш да определяш истинската стойност на скъпоценностите, стани бижутер”.

Стрелец. “Веселата маймунка”

Имало едно време една весела Маймунка, която всяка сутрин ходила на реката. Водата в нея била бистра и спокойна и Маймунката много обичала да се оглежда в реката като в огледало. Правила физиономии, кряскала и заставала в смешни пози, а Реката й отговаряла само с тих ромон. Минавало време, Маймунката всяка сутрин бързала към реката, която я била пленила с красотата си и слънчевите отблясъци. Но един чуден ден Маймунката не дошла. Нямало я и на втория, и на третия ден. А Реката я чакала. Плискала се в очакване и неспокойно бушувала, а понякога дори наводнявала околните поля. Реката спряла да бъде толкова спокойна и тиха, каквато била преди. Една пролет решила да поеме на път, надявайки се да срещне Маймунката, която така и не могла да забрави. Изминавайки дълъг път, Реката видяла безкрайното прекрасно Море, което просто я омаяло с красотата си. Изведнъж я изпълнили нови, непознати досега чувства. Тя се устремила към морето и се разтворила в него до последната капка. Сега, вече придобила сила и дълбочина, Реката си спомня с огромна благодарност Маймунката, която й помогнала да намери себе си.

Козирог. “Изкачването”

Всички му казвали, че това е най-високата планина на света, че е крайно опасна и че все още никой не се е качвал на върха й. Но той въпреки това тръгнал на път. Изкачването се оказало ужасно трудно - той неведнъж бил на косъм от смъртта, а тялото му не винаги го слушало. Въпреки това продължил изкачването. Последните метри се оказали особено трудни. Когато мозъкът му отказвал да разбира какво се случва, тялото му със сетни сили се катерело нагоре. Стигайки най-сетне на върха, той изкрещял с пълно гърло и потънал в дълъг непробуден сън. Когато се събудил, видял, че на няколко километра от него има планина, която е два пъти по-висока от вече изкачената.

Водолей. “Тримата каменоделци”

През XIV век в Европа се строяла една огромна катедрала. Ръководител на строежа бил свещеникът, който трябвало да наглежда работата на всички занаятчии. Веднъж той решил да види как работят каменоделците. За целта избрал по един каменоделец от три различни зони за добив на камък. Отишъл при първия и казал: “Братко, разкажи ми как върви работата”. Онзи отговорил ядосано: “Както виждаш, трудя се над тази канара и с всеки удар на чука усещам как ме напуска част от живота ми. Виж отрудените ми ръце и отслабналото ми лице. Този строеж никога няма да приключи. Така ще умра скоро!”. Свещеникът го изслушал и отишъл при следващия каменоделец със същия въпрос. “Както виждаш, аз седя пред тази каменна плоча и усещам, как с всеки удар на чука създавам бъдещето. Аз давам на тази катедрала труда и уменията си, а тя ми отговаря с благодарност”. Тогава свещеникът се отбил и при третия каменоделец. “Както виждаш, аз седя пред тази каменна плоча”, започнал онзи с усмивка, “и разбирам, че с всеки удар на чука извайвам собствената си съдба. Виж какви прекрасни очертания придобива камъкът! Работейки по тази катедрала, аз не само използвам навиците и уменията си, но и влагам нещо от себе си в това, в което вярвам и на което държа. Знам, че няма да видя завършената катедрала, но тя ще стои хиляди години след мен, служейки на целта, с която всевишният и мен е пратил на тази земя”. Свещеникът се прибрал у дома и дълго време мислил върху думите на каменоделците. Сутринта след дълъг и спокоен сън предложил на третия каменоделец да заеме мястото му като ръководител на строежа.

Риби. “Творецът и душата”

Имало едно време един човек, който накрая умрял. След смъртта си се огледал и много се изненадал. Тялото му все така си лежало на леглото, а самият той се бил превърнал в прозрачна душа. Това го разстроило - без тяло не се чувствал в свои води. Всичките му мисли и спомени плували в душата му като шарени рибки. Той се опитал да изкара от душата си неприятните спомени, но не постигнал никакъв успех. Тогава човекът вдигнал на повърхността по-симпатичните рибки и поел по предначертания му път. Когато Бог го огледал, не казал нищо. Човекът решил, че той просто не е забелязал грозните му спомени. И влязъл в рая. След известно време отишъл пак при Бог. “Защо се върна?”, попитал го той. “Аз не затворих пред теб вратите на рая”. “Зле ми е в този рай,твърде малко хубави неща имам в душата си”, заявил човекът. “Страхувам се, че всички виждат колко съм лош”. “Какво искаш тогава?”, попитал Бог. “Ти видя душата ми от-до и въпреки това ме пусна в рая, въпреки греховете ми. Смили се над мен, отърви ме от тях”. “Очаквах съвсем друга молба”, казал Бог. “Но ще изпълня и тази”. И Бог прочистил душата на човека от всички неща, които го карали да се срамува. Сега душата му се оказала празна - още по-празна, отколкото била в момента, в който човекът се появил на този свят. Тогава Бог върнал в нея всичко, което имало в нея преди, а човекът му казал: “Какво да правя сега? Къде да ида? Вада ли?”. “Върни се в рая”, отвърнал Създателят. “Аз не съм създал друго освен рай. Ада ти си го носиш в себе си”. Човекът отново отишъл в рая, но след известно време се върнал и помолил Бог да му опрости всичките му грехове. Бог за пореден път изпълнил желанието му и го отпратил обратно в рая. Но човекът пак се върнал при него и рекъл: “Зле ми е в рая. Ти си милосърден и всемогъщ, ти ми прости греховете, но аз самият не мога да си простя. Помогни ми!”. “Точно тази молба очаквах”, казал Бог. “Но това и на мен не ми е по силите”.

Сигурни сме, че тези интересни притчи ще ви накарат да се замислите върху много неща и да погледнете на живота си от нов ъгъл.

Автор: Ива Петрова

 

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени