Пламтящото сърце на Хариет Бърдън

16 юли 2017 | 13:07
видяна 2010
коментари 0

Грешните си плащат за греховете, светците - за светостта. Но животът е несправедлив. Светците винаги плащат повече.

„Особено ако са жени”, би добавила Хариет, героинята на този необичаен роман. „Пламтящият свят” е фикционален „колаж” от текстове на и за художничката Хариет Бърдън, вдовица на преуспял арт дилър на име Феликс Лорд. Бясна заради предразсъдъците към изкуството й и заради факта, че я възприемат през славата на съпруга й, тя спретва грандиозна мистификация. Провежда експеримент с три „маски”, т.е започва да презентира творбите си с мъжки имена, с три фалшиви идентичности, с цел да изобличи сексизма на арт общността. Експериментът е успешен, но когато Хари триумфално разкрива самоличността си, някои критици отказват да й повярват…

Сири Хуствет е американска писателка с норвежко потекло. У нас е позната с няколко романа, които гъмжат от идеи и нюанси, но страниците им се обръщат сами. Дори някога да са я спрягали като съпруга на Пол Остър, тя отдавна е излязла от сянката му. Самият той преди години признава: „Скоро ще ме сочат с пръст като съпругът на Сири Хуствет“.



Заглавието „Пламтящият свят” е директна препратка към едноименния утопичен романс на Маргарет Кавендиш, херцогиня на Нюкасъл, живяла през XVII век. Осмелила се да публикува под собствено име, тя бързо е нарочена за налудничава и ексцентрична жена. За щастие попада на мъж с главно М, при това дипломат и маркиз, който се възхищава на писането й и дори й посвещава сонети.

Колко са се променили стереотипите и предразсъдъците за 4 века? Представата, че днес живеем във време на сексуална и творческа свобода, е само донякъде вярна. За мъжете тя може и да е оправдана. Но я се замислете за всички онези „ласкави” квалификации, с които се сдобива сексуално разкрепостената жена. Или жената творец с неутолима фантазия. За разлика от своя събрат.

Хариет е авантюрист – ерудирана, горда и дръзка. Интересува я множественото разстройство, защото вярва, че множествеността е човешка. Не че някога забравя коя е. Отлично съзнава, че е Хариет, но непрестанно открива нови форми на себе си, форми, които повечето мъже приемат за естествени, форми на съпротива срещу другите.

Много жени продължават да флиртуват с настроенията на властта, учат се да напредват през мъжкото благоволение, „да играят играта”, да бъдат подкупващо мили и продажни. А дали имат друг избор в днешното комерсиално общество? Винаги имат избор. Да се борят с ум и сърце - като героините на Сири Хуствет…

Ако се съгласим с израза, че всеки истински артист гори в творчеството си, то това е най-страстният роман на американската писателка, образец за полифонична, „огнедишаща” проза.



Фрагменти

„Феликс Лорд ме откри в една галерия в СоХо, в един съботен късен следобед, докато съзерцавах творбите на един художник, който отдавна вече е изчезнал, но през шейсетте имаше кратък миг на слава – Йеронимус Хирш. Аз бях на двайсет и шест. Висока метър и осемдесет и осем. Той беше метър и седемдесет и осем.
Беше богат. Аз – бедна. Каза ми, че заради прическата изглеждам така, все едно ме е удрял ток, и трябва да направя нещо по въпроса.
Беше любов.
И оргазми, безброй оргазми в меките влажни чаршафи.
Прическа, много къса.
Беше брак. Първи за мен. За него втори.
И говорене – картини, скулптури, фотографии и инсталации. И цветове, много за цветовете. Те ни обагряха и двамата, изпълваха вътрешностите ни. Беше четене на книги на глас един на друг и разговори за тях. Той имаше красив глас, леко дрезгавеещ от цигарите, които така и не отказа.”

„Лицето на Хари беше жив упрек. Парите са власт, каза тя. Мъжете с пари. Мъжете с пари карат арт общността да се върти. Мъжете с пари решават кой печели и кой губи, какво е хубаво и кое не струва.
Казах, че това се променя, може би бавно, но все пак се променя; че все повече и повече жени получават дължимото. Тъкмо бях прочела нещо за това…
На лицето на Хари се изписа горчивина. Дори най-прочутата жена художник се продава за много по-малко, отколкото най-прочутият мъж – направо на безценица в сравнение с него. Виж божествената Луиз Буржоа. Какво ти говори това? Гласът на Хари дрезгавееше. Парите говорят. Казват ти какво се цени, какво има значение. И това със сигурност не са жените.”

„Оскар Уайлд е казал: „Човек най-малко се разголва, когато говори от свое име. Дай му маска и той ще ти каже истината.“ Аз играх за кратко ролята на маска на Хариет Бърдън и не съжалявам за това и за миг. Иззад моята персона на късоглед мулат гей, тя бе в състояние да каже една истина. В света на гейовете дегизирането има дълга история, която никога не е била проста, затова, когато Хари ме помоли да ѝ послужа за прикритие, имах чувството, че просто ще добавя още един разказ.
Аз съм изпълнител и знам, че лицето ми на сцената често може да бъде по-интимно и по-откровено от онова, което си слагам зад кулисите. Но освен това съм имал и две самоличности извън сцената. През 1995 година се изхлузих от първата си персона, онази, с която съм роден, за да се превърна във второто си аз: Финиъс К. Елдридж.”

Автор: Юлия Петкова

Коментари

Добави Коментар

Най-четени