Заразих се с апетита, върлуващ из този град. Струва ми се, че той върви след мен като сянка и не ме оставя и за миг на мира.
Спирам се пред величествения монумент на Vittorio Emanuele II, паметник на незнайния воин и Военен музей, а апетитът ми нашепва приказки за божествена пица Маргарита с домати, босилек и щедро количество разтопена моцарела.
Застивам пред „La Bocca della Verità“ (“Устата на истината”) и моля съзнанието ми да се съсредоточи поне за миг върху барелефа, но то ми изневерява, разсейвайки ме с мисли за сладолед. Разбирате ли, Рим е храна и храната е Рим.
Това, с което е най-известна тази скулптура е, че играе ролята на детектор на лъжата. От Средните векове насам се счита, че ако някой постави ръката си в отвора и изрече лъжа, ръката му ще бъде отрязана. Този детайл е поставен на портика на Санта Мария ин Космедин през 17 век.
Затова не е никак чудно, че след като опитах ледения десерт на джелатерия „San Crispino“, исках още, но по-вкусен и кремообразен сладолед. „Хрупкавият светец“ ме остави не съвсем доволна, не съвсем заситена и абсолютно решена, че ще намеря друга доза сладоледено удоволствие, ако ще и цял Рим да пребродя. (Съжалявам, Елизабет, но според мен San Crispino не е върхът на сладоледа).
Gelato не е просто италианската дума за сладолед. То има различна текстура и аромат от сладоледа, с който сме свикнали у дома. Първата голяма разлика е в съдържанието на мазнини (джелато има едва 4% до 8% в сравнение със сладоледа – 14%). Второ, производителите на сладолед увеличават теглото на продукта си с добавяне на повече вода, а обема с допълнително въздух. Сладоледът се разбива бързо, така че повече въздух да навлезе в сместа, да увеличи обема и да придаде пухкавост и лекота. Докато джелато се бърка по-бавно и оттам сместа е по-гъста и се топи по-бавно. Освен това, голяма част от майсторите на джелато държат да използват висококачествени продукти и минимално количество изкуствени подсладители и аромати. И трето, докато сладоледът може да се съхранява дълго време, то джелато се държи в малки контейнери, които го запазват свеж, но за кратко време, тъй че бързото му „опустошаване“ е наложително.
След този кратък увод в основните разлики между обикновен сладолед и джелато, нека ви представя и личните ми фаворити (поне засега) сред римските джелатерии. Ще ви кажа по нещичко за две от тях, които си го заслужиха с вълшебството, което ми подариха... Gelateria del Teatro и Come il Lattе! Коя от двете е Номер 1 според мен?
Gelateria del Teatro
На първо място, Gelateria del Teatro ме спечели с разположението си – скътана в задънена пряка на разкошната Via dei Coronari, недалеч от Пиаца Навона. Павираната улица е изпълнена с магазинчета за сувенири и кожени изделия, книжарнички, антикварни бутици, ателиета на художници и бижутери и дори разкрасителни салони. Сред тях са се сгушили ресторанти, пицарии и джелатерии, а през пряка се разкриват малки площади, където можеш да поседнеш и погледаш лежерно разхождащите се минувачи. Смея да твърдя, че Via dei Coronari е място,на което бих се връщала ежедневно. Тук успях да изпиша поне три старници от тефтера, да изям чудно вкусен десерт и за кратко да се отделя от туристическия поток.
Непосредствено но Gelateria del Teatro се намира и пицария Del Teatro - две в едно, каква комбинация само!
В Gelateria del Teatro предлагат сладолед, приготвен с напълно естестевни съставки, като самият процес на приготвяне можете да проследите на живо през една от витрините, зад която се откриват центрофугите, плодовете и ядките, с които майсторите творят чудеса. Тук можете да опитате джелато с възможно най-шантав вкус като горчица, шоколад и босилек или пък градински чай с малини.
Моят избор бе средна фунийка с лъжица джелато от горчица и леко хрупкави кедрови ядки и втора с джелато от шамфъстък. Изключително тържество на вкуса и сладостта. Горещо препоръчва да посетите Gelateria del Teatro!!!
Къде да я намерите: Via di San Simone 70, пряка на Via dei Coronari.
Ден 2: Грозде, Форум, Ани и невероятна вечеря
Има моменти от живота, които не можеш да забравиш никога. Мигове, които те връхлитат отново и отново, за да те подсетят, че си бил сведител на нещо велико. Смешно ли ви се струва, че говоря така за обикновен сладолед? Е, от сърце ви пожелавам някой ден да опитате джелато, приготвено в Come il Latte и съм сигурна, че ще ме разберете!
Самото име на джелатиерята подсказва каква е магията на джелатото тук – в буквален превод „Като мляко“. Собственикът е бивш служител на една друга джелатерия, която посетих - I Caruso, но успява да задмине бившите си работодатели със светлинни години. Талант!
Онова, което прави Come il Latte толкова специално местенце, е не само съвършено кремообразната текстура на джелатото, а комбинацията ѝ с творческо поднасяне. Независимо дали си поръчате малка чашка или голяма вафлена фуния, преливащи от гъсто, ароматно съвършенство, ще получите и вкусна декорация – кръгла вафличка, наполовина потопена в топъл, черен шоколад (или бял, по избор е), мини сладоледена фунийка и допълнително домашно приготвена, пухкава сметана. Освен традиционните вкусове като шамфъстък, лимон и кафе, тук се предлагат и по-модерни като, тук вече примирам, карамел с хималайска сол, маскарпоне с бишкоти Gentilini, ананас и босилек, рикота с бъз и бадеми.
Това е най-вкусното сладко нещо, което съм опитвала досега – не само в Рим, но и през целия ми живот. Застанах до една красива ограда от ковано желязо, хапвах джелатото си, което се стапяше толкова бързо, и си обещах, че последното нещо, което ще направя на тръгване към България, ще бъде да се върна и да си подаря още веднъж преживяването Come il Latte. Има ли нужда да подчертавам още веднъж, че именно ТОВА джелато е Номер 1?
Къде да ги намерите: Via Silvio Spaventa 24/26, на 5 минути пеш от Пиаца Република