Странно е да пиша за най-романтичните места в Рим при положение, че съм съвсем сама тук и нямам с кого да ги споделя. Но това никак не означава, че не мога усетя атмосферата, нежността и енергията, с които се изпълва пространството около тях.

Изминава пореден ден от пътешествието ми в Рим и сякаш започвам да усещам самота. Тя не ме плаши, не ме разбирайте погрешно, но ме отделя от света наоколо – свят на влюбени двойки, малки семейства, приятелски групи, за които Рим е общо и неповторимо преживяване.

Толкова красиви места видях, толкова пъти изпадах в изстъпление от имперското величие и мащабност на този град, захласвах се по улични музиканти, губех се из малки, смълчани улички, опитвах от най-вкусните и ароматни ястия на италианската кухня... И не успях да споделя на живо тези мигове с никого.

Верен приятел ми остава единствен лаптопът, на чиято клавиатура шумно и нетърпеливо изреждам впечатления и мисли. Днес те са свързани с романтика и замечтаност...

Най-романтичните места в Рим, които посетих, са тихи и отдалечени от шумната навалица в центъра, макар някои от тях да са се сгушили в самото му сърце. Там можеш да протегнеш ръка и да грабнеш един миг само за себе си...

Градината на портокалите и ключалката на Авентин

Гледката през ключалката на ордена на Малтийския кръст на хълма Авентин е просто невероятна. Докато се редях на малката опашка пред зелената порта, дочух италианка да разказва на две свои англоговорящи гостенки, как преди 18 години нейният любим я довел тук. Накарал я да погледне през ключалката и докато се взирала в ясните очертания на купола на "Свети Петър", той сложил годежен пръстен на ръката ѝ.

Несъмнено това красиво кътче, намиращо се в близост до Чирко Масимо и което за щастие посещават твърде малко туристи, е сред най-китните и романтични местенца, на които съм попадала в Рим. За тази атмосфера допринасят и още две забележителности наоколо – градината на портокалите и базиликата "Света Сабина". От градината на портокалите (Giardino Degli Aranci) се разкрива спираща дъха панорамна гледка към Рим. Твърди се, че за първи път тук е било посадено портокалово дръвче през 13-ти век от Свети Доминик.

Часът, в който посетих базиликата "Света Сабина" (главната църква на Ордена на доминиканците) бе специален за двама влюбени, които току-що се бяха врекли във вечна вярност и любов – момент, който успях да заснема от разстояние.

Древният път Appia Antica

На този древен, римски път се озовах в една слънчева утрин, която исках да посветя на разходка далеч от градската глъч. Преди да поема по него се заредих с вкусен сандвич с моцарела и спанак и дълго кафе, което тук наричат „американо“.

На Via Appia Antica са стъпвали хиляди пътешественици, римляни, войници, политици, дори самият Цезар. Факт е, че историята на древния път не е лишена от кървави следи. Смята се, че тук са били разгромени Спартак и неговите близо 6000 бунтовници.
По този път Свети Петър бягал от Рим и гоненията на Нерон. Според легендата, Петър видял Христос (разпнат година по-рано) отправил се право към града. Тогава обърканият Петър изрекъл - "Domine, quo Vadis?" (Господи, къде отиваш?), въпрос, увековечен върху църквата, построена на същото място, на което се състояла срещата. В земята под вилите край пътя пък, се твърди, че са погребани ранни християни – тук могат да се разгледат не една или две древни катакомби.

Днес, пътят не се е променил много, дори на места е запазена автентичната каменна настилка. Независимо от историята си, Appia Antica е запазил очарованието, спокойствието и значимостта на един древен лъч, свързващ Рим с пристанището в Бриндизи (Южна Италия), откъдето по море се осъществяват връзките с Гърция и Изтока. Това е определяло и първостепенното му стратегическо и търговско значение. Трасето е праволинейно, пътното платно е широко малко повече от 4 метра, а отстрани има и тротоари за пешеходците. С падането на Римската империя, пътят постепенно запада и все по-рядко се използва. През XVIII век е възстановен, а днес първите 18 км до Рим са включени в защитена зона на регионален парк. Туристите могат да се разхождат в зоната пеша или с велосипед, разглеждайки античните паметници, гробници, катакомби и църкви, построени край тях.

Изключително преживяване недалеч от града и шума, носещо дъх на трева и простор. Малко са местата в Рим, които носят толкова заряд и спокойствие като този 2300-годишен път.

Запознайте се с Колизеума - грешният Гигант на Рим

Храмът на Венера и Рома

Преди дни споделих, че Римският Форум ме грабна и накара да се влюбя в него още от първа среща. И смятам, че археологическите разкопки могат да бъдат едно изключително романтично място. Именно такъв е храмът на Венера и Рома, намиращ се в прегръдката на древния Форум. Посветен е на Венера, богинята на любовта, и Рома, богиня закрилница на Рим. Храмът е построен от римския император Адриан, същият, който издигнал и замъка Сант Анджело. Известният по онова време архитект Аполодорус посмял да разкритикува храма и не скрил негативното си отношение към делото на Адриан. За тази дързост той заплатил с живота си.

Припонете си замъка Сант Анджело - последният пристан на Илюминатите в книгата "Шестото клеймо" на Дан Браун

Храмът е построен на огромна платформа и се издига на 53 метра над земята. Едно време той приютявал две големи статуи на богините Венера и Рома, обърнати с гръб една към друга – Венера с лице към Римския Форум, а Рома с лице към Колизеума (забележете, че на обратно името Рома се чете като Амор, което в превод означава любов). Освен, че е посветен на любовта, храмът и е много красив.

Градът по залез слънце

Където и да се намирате в Рим, хванете ли залеза, ще бъдете очаровани от нежната светлина, разливаща се по водите на река Тибър, по разкопките, сградите и куполите. Но най-романтично е сред приглушените улички, унасящи се пред настъпващия сумрак.