В Рим пия капучино на закуска, след обилен обяд, така за повдигане на тонуса, привечер, разходайки се по павираните малки уличики зад площад Навона. Обожавам италианското капучино – някак по-мекичко и нежно е от капучиното, което приготвят в България. Има аромат на кафе, мляко и лешник, или може би канела, вкусът му е сладникав, пълномаслен с леко тръпчива нотка. Не му слагам и грам захар, толкова е вкусно, че ме е страх да не го разваля – искам го такова, каквото ми го сервират.

И докато аз мога да пия капучино по всяко време на денонощието, на няколко пъти ми напарви впечатление, че това не е практика тук в Италия. Всеки път, когато си поръчам капучино и часът е около обяд или по-късно, ме питат повторно:

- „Americano?“
- “No, no. Cappuccino!”, настоявам аз.

Оказва се, че след хранене тук пият чисто, силно еспресо, докато капучиното се пие само на закуска.

Причината е, че кафено-млечната напитка пречи на храносмилането. Виновникът – млякото! Да, има логика, може би. Доказано е, че 80 процента от възрастното население страда от липса на ензима лактаза, спомагащ за усвояването на млякото. Последствията са тежест в стомаха и газове.

Съгласна съм, но защо същото не важи и за десерти като тирамису и панакота, в които млeчните продукти заемат централно място? Е, това е друг въпрос!

Четете още: ИТАЛИАНСКИ ДЕСЕРТ: ПАНАКОТА

Четете още: "ПОВДИГНЕТЕ СЕ" С ТИРАМИСУ