Никога не преценявайте човек по външния вид, нито пък хляба. Италианското съкровище на хлебните майстори – чабата, не е от от хлябовете, достойни за снимка, но вкусновите му качества превъзхождаг и най-примамливо изглеждащите му тестени събратя.

Дупките в изпечената чабата са признак за качеството и неповторимия вкус, на който предстои да станете свидетели – колкото по-големи са дупките в една филйка, толкова по-добре е станал хлябът.

Тайната за приготвянето на чабата се крие в процентното съдържание на вода в тестото, което от своя страна при месене трябва да е меко, лепкаво и влажно.

Тестото за чабата няма общо с класическото „бързо“ тесто, което можете да спретнете за 10 минутки.

Моята прекрасна приятелка Галя е изключително голям привърженик на средиземноморската кухня и тайните на добрата чабата не са ѝ чужди. Винаги съм се доверявала на вроденото ѝ чувство за перфекционизъм, което не ѝ изневерява и в приготвянето на италианския хляб. Чабатите на Галя винаги стават вкусни, ароматни и... с дупки (нали се разбрахме, че колкото повече дупки има в хлебчето, толкова по-добре). Ето и нейната рецепта в блога Чубрица! Четете, пригответе продуктите и започвайте месенето.

Снимка: блог "Чубрица" - http://chubritza.wordpress.com/

За първи път хляб чабата произвежда хлебарът Arnaldo Cavallari. Годината е 1982-ра, а мястото – малко градче до Венеция на име Адриа.

Хлебарът Arnaldo Cavallari

Cavallari и други местни хлебари решили да отговорят на набиращите популярност френски багети и обединили усилия в създаването на италианска алтернатива, с която могат да се приготвят превъзходни сандвичи.

Рецептата за чабата се появява след няколкоседмични опити в пекарната. Крайният резултат е меко и лепкаво тесто, приготвено с брашно с високо наличие на глутен. Cavallari нарекъл хляба „ciabatta“ и до ден днешен класическата чабата се характеризира с мека, но хрупкава коричка и надупчена вътрешност. В Рим често поднасят този хляб, овкусен с риган.

avgustina.todorova@woman.bg