1. Няма такова нещо като твърде поддържан мъж! Може да не възприемам подобна суета, но кой ли ме пита! Факт е, че в Италия можете да срещнете по-поддържани мъже и от жените. Изрядно облекло, лъснати обувки, съвършено подредена прическа, оформена брада, оскубани вежди...
Четете още: ТОП 10 ИТАЛИАНСКИ МОДНИ БЛОГОВЕ
2. Ако вечер не се намирам в сърцето на центъра на Рим, има голяма вероятност да остана жадна, например. Защо ли? Защото няма отворен магазин. Тук магазините затаврят рано. Абсолютно неразбираемо за българка, свикнала да има денонощни магазини и аптеки през пряка.
3. Малко гладуване няма да ме убие. Веднъж адаптирала се към ритъма им на хранене, си давам сметка, че напълно забравям да си похапвам между основните хранения. Ако съм гладна преди вечеря, просто изчаквам, докато седна и се нахраня като хората, а не „мушкам“ нещо в бързината. Причините са две – едната е, че тук не ми дава сърце да си харча парите за безвкусни сандвичи, които пробутват на туристите. По-добре да сдържа глада и да изчакам мига, в който ще се насладя на прекрасната им готвена кухня. Втората причина е, че тук единствените хора, които седят с пица в ръка покрай фонтани и катедрали са туристите. Имам чувството, че за италианците е признак на простащина да се храниш, докато вървиш по улицата.
4. Научих се да моля за помощ непознати. Срам не срам, когато се изгубиш из малките улички, не можеш да си купиш билетче за метрото от онзи голям, странен автомат или вратата на кооперацията, в която "живееш" е заяла, трябва да потърсиш помощ незабавно. Италианците са много отворени и топли хора и нито веднъж не ударих на камък - когото и да помолих за помощ, всеки се отзова на драго сърце.
5. Пресичането на червено между коли и скутери е изкуство, което беше добре да овладея бързо и до съвършенство!!!
6. Спагети с кайма и доматен сос ми се виждат толкова тежки, че се чудя как съм ги яла досега.
Четете още: СЕМПЛИ, НО ВЕЛИКИ – СПАГЕТИ AGLIO E OLIO
7. Италианците, за разлика от останалото население на планетата, не забелязват античните руини из града.
8. Пия кафето си права на бара.
9. Не е нужно да мъкна със себе си чадър. В момента, в който прикапе, по улиците се появяват продавачи на евтини чадъри, които може да не издържат повече от ден, но поне ще спасят прическата и дрехите от подгизване.
10. Дървото пиния расте навсякъде в Рим. То е високо, много високо. Вероятно се налага някакви супер герои да го подкастрят всяка година (звучи пресилено, но за човек със страх от високо, тези общестевни работници придобиват статут на истински супер герои).
11. Кафе americano, единствената утеха за хора, които не могат да пият силните кафе-шотове на италианците, не означава хубаво дълго кафе, а просто есперсо с малко водичка.
12. Капучино се пие сутрин на гладно и никога след хранене. Млякото в него вреди на храносмилането. Желязна логика, разклатена от факта, че италианците хапват за десерт млечни вкусотии като панакота, например. Но, както и да е!
Четете още: ИТАЛИАНСКИ ДЕСЕРТ: ПАНАКОТА
13. Свикнах с пронизителния звук на сирени на линейки, а не рядко се натъквам и на катастрофи – най-често със скутери. Станах свидетел на един нелеп сблъсък между скутер и кола, резултатът от който бе мотористка със счупен крак и потрошено моторче.
14. Свиквам да ме наричат не по име или с уважително обръщение като госпожице/госпожа, а с думичките bella и cara.
Четете още: ГРОЗДЕ, ФОРУМ, АНИ И НЕВЕРОЯТНА ВЕЧЕРЯ
15. Тук приключват разговор по телефона също толкова емоционално, колкото и го започват - „"Ciao... ciao ciao ciao ciao ciao.“
16. Хендсфрито е създадено за италианци! Тези ръце са за жестикулиране и по-пълноценно общуване, а не за държане на телефонна слушалка! Ами така де!
17. Ако искам да вечерям в ресторант, трябва да изчакам да мине 19 часа. По-рано повечето ресторанти са затворени.
18. Когато чуя име на светец, значи се споменава име на улица. San Lorenzo, San Giovanni...
19. Правя разлика между джелато и сладолед.
Четете още: Намерих го - най-доброто джелано в Рим
20. Свикнах да използвам краката си като едниственото надеждно превозно средство, особено в центъра.
21. Заобичах Рим от пръв поглед.
22. Намразих го от втори.
23. Но накрая се оказвам безнадеждно влюбена в него.