На 25 април се състоя представянето на книгата на спортния журналист Стефан Ралчев "Златните 8", публикувана от издателство "Сиела". Биографията проследява историята на осемте състезателки – Михаела Маевска, Ренета Камберова, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова, Християна Тодорова и Любомира Казанова, от първия им ден като национален отбор – 1 октомври 2009 г., през спечелването на всичките 81 медала, до бенефиса и отказването на Златните 8 на 17 ноември 2016 г.
Стефан Ралчев създава една необикновена книга, която показва всяка една от състезателките без грим и фалш. Разочарованията, победите и споделените мигове оживяват на страниците на тази модерна приказка, в която трудът и усилията се възнаграждават. Това е историята на осем момичета, които достигат върхови постижения и се превръщат в най-обичания български отбор на няколко поколения.
На събитието, провело се в хотел "Маринела", имахме възможността да видим отблизо красивите грации. Поговорихме си с Християна Тодорова, Любомира Казанова и Цветелина Найденова за усещането да си Златно момиче, за спорта и за бъдещите им планове.
- Какви емоции ви донесе представянето на книгата?
Ц. Н: Само положителни емоции, пак усетихме любовта на хората - всички са се събрали тук заради нас. Наистина се надявам книгата да им хареса, защото тя е писана с много любов и това, което ще прочетат в нея, е истината за нас.
- Кое бе най-личното нещо, което споделихте пред автора и което до момента не бяхте разкривали?
Ц.Н: В биографията говоря за пътя си от самото начало, за трудните си моменти - не само аз, но и останалите момичета. Имала съм много тежки моменти - на финалната права ми беше най-тежко (има предвид случая с Цвети Стоянова). Мисля обаче, че го преживях вече. Благодаря на хората, които бяха до мен.
Л.К: На мен ми беше най-трудно да се върна към историята от Европейското първенство, защото тогава бе наистина много тежък период за всички ни. Беше ми трудно да си припомня това, дори имаше моменти, в които Стефан Ралчев ми пращаше ръкописи и питаше дали е добре, но в момента, в който тръгвах да чета, започвах да плача. Казах му, че не мога да се справя и разчитам на него. Беше ми много трудно.
Снимка: Булфото
- Цвети, ти си близка с Цвети Стоянова, знаеш ли защо тя не дойде на представянето на книгата?
Ц.Н: Не, нямам представа. Вече не поддържаме връзка.
- Какво е усещането да бъдеш Златно момиче?
Х.Т: Много съм щастлива за това, че цяла България ни нарича по този начин и наистина се надявам завинаги да сме във вашите сърца и спомени, защото на килима ние оставихме душите си за всички наши почитатели, за цяла България. Не ни забравяйте, защото ние няма да забравим вашата подкрепа. Без вас никога нямаше да успеем.
Л.К: Не мога да го опиша с думи. Това е голямо признание и от художествената гимнастика и от целия български народ.
- Какво ще пожелаете на новите Златни момичета?
Х.Т: Пожелавам им също така да вярват както на себе си, така и на своите треньори, защото те им мислят само най-доброто. Пожелавам им да се съхранят, да нямат травми, да са живи и здрави, разбира се, да имат голяма воля и да не спират да вярват в мечтите си, защото съм сигурна, че ще ги постигнат.
Л.К: Да надхвърлят успеха на предишните Златни момичета, да успеят да се докоснат до емоцията на големите първенства и дай Боже да вземат медал от олимпиадата в Токио.
- Имате много професионални успехи, но кой момент бихте определили като връх в кариерата си?
Х.Т: Олимпиадата в Рио. Това е мечтата на всеки един спортист - да вземе медал от Олимпиада и мисля, че това е перфектен завършек на кариерата.
Л.К: Несъмнено Олимпиадата.
- Каква е тайната на успеха в спорта?
Х.Т: Воля и дисциплина.
Л.К: Да си много постоянен и упорит. Да не спираш каквото и да става и да не се отказваш да гониш целите и мечтите си.
- Какви са плановете ви за бъдещето?
Х.Т: В момента се занимавам със съдийство и съм международен съдия, отделно, както стана ясно днес, ще имаме съвместен проект със Слави Трифонов. С това съм ангажирана и с това са свързани професионалните ми планове за тази година. За по-далечни месеци и години не съм мислила, но винаги съм искала да се занимавам с телевизия, така че се надявам да ми се отворят вратите в тази сфера, защото ще ми бъде изключително приятно.
Л.К: За момента плановете ми са да се развия като треньор и живот и здраве да изкарам мои гимнастички до световния подиум.
Ц.Н: Вече не се занимавам с мода. В момента си почивам, ангажирана съм с общото ни шоу със Слави, което предстои на 16 юни, и се надявам то да бъде много приятно изживяване за хората, които ще дойдат. На този етап не мога да отговоря с какво бих искала да се занимавам, но най-вероятно ще е в сферата на гимнастиката, защото на това съм отдала живота си досега и мисля, че в това съм най-добра. Бих работила като треньор, но като съдия не.
А ето и какво каза Илияна Раева по време на събитието:
"Всеки път, когато пишех на Стефан за книгата, плачех от спомените. Наистина плачех всяка вечер и си дадох сметка, че ние с момичетата сме преживели уникални неща. Не само медали и победи, но и страдания. Истината е, че този отбор е белязан от много болка. Особен е този отбор, особена е неговата харизма. Този отбор мина през ада и през рая, не само поради това, което се случи с Цвети. Още началото беше трудно. От тази книга ще научите много неща за момичетата, които не сте подозирали, които самата аз не знаех. Разкривам и една интересна подробност - за тези седем години нито една не ми отговори, нито една не ми се противопостави, те само мълчаха и изпълняваха, не знам, дали има друг такъв отбор. За мен се изписаха какви ли не глупости, които не отговарят на истината, но момичетата имаха много голям респект от мен, но те и знаеха, че аз много ги обичам и няма да дам и косъм да падне от главата им. Само един единствен път една ми се опълчи и то с много характер, но само за пет минути. Това беше Цвети Найденова, случи се, два дни преди да тръгнем за Олимпийските игри. Беше само за пет минути, защото аз успях да я разбера и да вляза в нейното положение.
Голямата им кариера продължи при Ина Ананиева, големите резултати, големите успехи дойдоха при нея. Този период много добре е показан в книгата. Вие всъщност ще видите как детството на всяка една предопределя нейната невероятна съдба. Тези момичета, както им казах в минутите след края на Олимпиадата, ще имат много житейски победи, защото изградиха много силни характери."
* В интервюто са използвани и въпроси на други медии.
