Какво е да казваш всяка сутрин сбогом на дъщеря си

15 февруари 2017 | 18:46
видяна 5128
коментари 5

Главна героиня в днешния ни материал е една дама от Колорадо, САЩ, на име Шанън Галфин – 41-годишна самотна майка, която всеки път преди да отиде на работа пише на дъщеря си писмо за сбогом.

Бързаме да поясним, че тя не работи в някой модерен и комфортен офис, а се бори за правата на жените в Афганистан и затова пътува до там няколко пъти годишно. Затова и преди всяко свое заминаване тя се сбогува с дъщеричката си, защото съзнава, че е напълно възможно това да е последният път, когато я вижда.



От 11 години насам, тоест само година след като ражда дъщеря си, Шанън рискува живота си, за да защитава жените на Афганистан, които са силно потиснати, особено в районите на страната, управлявани от талибаните.

Може и да не сте наясно, но в Афганистан е забранено на дамите да отидат дори до магазина, ако не са придружавани от съпруга си или роднина от мъжки пол, а младите момичета не се допускат до редица наглед безобидни занимания, защото били „културно неподходящи“. Представителките на нежния пол нямат право да карат колело, да играят футбол или волейбол, да пускат хвърчила или да участват в националния спорт на страната – бузкаши, защото тези неща са само за момчета.

Години преди да роди, Шанън живее в Бейрут и често пътува не само из Ливан, но и до Сирия. Тогава тя се влюбва в района и днес трудно приема репресивната действителност, която се възцарява в Близкия изток.



Това плюс жестокото изнасилване на нейна близка, живееща в Афганистан, я кара да започне своята борба за правото на глас и достоен живот на жените в азиатската държава.

За целта тя финансира и участва в различни проекти в района, включително за изграждане на център за компютърна грамотност за момичета и училище за глухонеми девойки. Отскоро се бори и за правата на дамите в Афганистан да карат колело и споделя, че отмяната на тази абсурдна забрана е жизнено важна, защото ще бъде най-звучният шамар срещу потисничеството на жените.

Затова и веднага, когато научава за нелегално образувал се женски отбор по каране на колело, Шанън се заема активно да подпомага тима. Тя създава цял комитет за целта и освен това финансира отбора и му урежда участия в състезания извън страната.



Галфин признава, че ѝ е трудно да оставя момиченцето си за по няколко месеца годишно, но именно детето ѝ и любовта ѝ към него я карат да не се отказва от каузата си. Тя споделя, че откакто е родител, още по-силно иска да изкорени неправдата, на която става свидетел – за да остави по-добър свят за дъщеря си и за да я научи, че достойните личности не си затварят очите пред човешката болка, а помагат на изпадналите в беда.

Шанън допълва, че детенцето ѝ несъмнено страда от отсъствията ѝ, но то е много интелигентно дете и съзнава необходимостта от пътуванията на своята майка.

"Когато бе едва на пет, тя ми каза: "Много се натъжавам, че трябва да заминаваш, мамо, но афганистанските момичета имат нужда от теб. Затова с радост ще те поделя с тях", с усмивка на лице си спомня смелата 41-годишна дама.

Коментари

5
  17 февруари 2017 | 00:44 отговор
 

Първата реакция на българите е да оплюят и мразят всичко, което не разбират и не се съвместява с мисленето им. Като например не могат да проумеят, че американците са открити, дружелюбни и много отзивчиви спрямо другите. Клишето в България е, че те са лоши, без да се прави разлика между нацията и политическата върхушка. Ако пък за нас съдеха спрямо нашите политици, как ли щяхме да изглеждаме? Но НЕ съдят! Съди само българина - той знае всичко, за всеки народ, без да ги е опознал, без да се е опитал даже да ги опознае. Да, американците в голямата си част работят активно за някаква кауза, в страната си и в чужбина. Доброволческият труд е издигнат на висота и всяка характериста, или СВ , които не го включват са с голям минус. Доброволци работят в хиляди организации, в библиотеките, в болниците, в училищата, в културата, в спорта, в грижи за други хора, за борба на права в други страни. За тях това е най-нормалното нещо, както е нормално да помогнат на човек на улицата, или да ти държат вратата, като минаваш, или просто да ти се усмихнат и да те поздравят. Не съдете, както и те не ви съдят!

 
4
  16 февруари 2017 | 23:34 отговор
 

Защо невидите любовта и болката в майката и дащерята и си помислете дали навас ви стиска да го сторите и тогава ги обсъждате

 
 
17 февруари 2017 | 09:31

Ами не, не ми стиска да се занимавам с отбор по колоездене във враждебна държава. Не го и смятам за жизненонеобходимо. Нямам и право да се меся във вековните традиции на религия и обичаи, които не разбирам.

 
17 февруари 2017 | 10:46

На Вас явно Ви е трудно да разберете защо някой би жертвал собствения си комфорт и сигурност заради някой друг. Хора като нея са малко, но обикновено те са тези, които могат да доведат до някаква положителна промяна. Хора като Вас могат само да седят, да гледат от страни и да коментират/съдят.

3
  16 февруари 2017 | 20:42 отговор
 

Еодителството не е за всеки.Мястото на една майка е до детето й.Тя му дава комфорт,възпитание и любов - другото е сурогатство.После ще се чуди как да опознае дъщеря си.

 
2 00
  16 февруари 2017 | 13:33 отговор
 

На мен ми е интересно от какво се издържа и какво работи въпросната дама, когато не ходи в Афганистан, та да може да си позволява толкова чести и дълги отсъствия. Или докато помага за правата на жените, си прибира по някой "лев" в джоба от тези финансирания на състезания с колелета.

 
 
17 февруари 2017 | 18:18

Ами краде, бе, краде, точно както дребният ти прост манталитет предполага!

1
  16 февруари 2017 | 11:24 отговор
 

РЕСПЕКТ!!!

 

Добави Коментар

Най-четени