Елена Поптодорова и силата на признанието

14 март 2017 | 10:39
видяна 7734
коментари 12

Умишлено избягвах скандала с Елена Поптодорова. Струваше ми се дребнав, прекалено прозаичен този сюжет. Някогашната преводачка на Тодор Живков, бившият посланик на България в САЩ, една жена с „наследство“ - видяхте я - спипана да „краде“ скъп крем на летището във Варшава. Умишлено избягвах подигравките, които валяха по медии и социални мрежи, докато в неделя вечер в „най-трудното“ си телевизионно интервю на живо Елена Поптодорова се извини за нелепия инцидент и защити своята чест.

Ето нещо, което си струва да коментираме. Женското достойнство, човешкото достойнство.


Вместо да замете срама под килима, Елена Поптодорова се изправи и призна: „Да, съжалявам, чак в самолета установих, че кремът е в моята чанта. След два дни го върнах непокътнат и си платих глобата“. Тя вече подаде оставка от Американския еврейски комитет във Варшава. Какво повече би могла да направи? Да се скрие и да замълчи? Ако някой е очаквал подобно поведение, ако снишаването е донякъде нормално за българските стандарти, то Поптодорова намери най-правилното решение.

Защото нейният случай прекалено бързо погрозня, прекалено бързо надмина своите измерения на търговски инцидент на летище и се превърна в публичен линч. Оставям настрана политическите интриги, бизнес интересите, преговорите с Поптодорова за различни постове и настъпващите избори, защото нейното искрено и емоционално интервю ни показа как трябва да реагира падналият на целокупното желание да бъде охулен и смачкан.

Не е срамно да сгрешиш, а да не си признаеш


Иска се смелост да застанеш пред камерите, когато медийното огледало е изкривило личния ти живот, при това с десетилетия назад. Когато определени издания са „съобщили“, че си развила клептомания след нещастната смърт на 2-годишното ти момиченце. А други са цитирали „източници от Държавна сигурност“, според които твои серийни кражби са прикривани от американската полиция. А трети твърдят, че си изоставила парализирания си съпруг, за да обрисуват твоята безнравственост.

Иска се смелост да застанеш пред камерите, когато населението те сочи с пръст: “Ха-ха-ха, комунистическа крадла, какво да очакваш от нея“; „Ха-ха-ха, американски ястреб, мисли се за безнаказана“. Всъщност, трябва да се защитиш, когато се окаже, че цялата ти кариера, ценности, опит, култура, че целият ти живот е втикан в кутийка от 50 грама за 400 долара, а сметката е надписана многократно.



По правило политиците боравят с чуждите прегрешения, а не със своите. Волна или неволна, грешката е капитал в ръцете на опонента. Признанията, доколкото могат да бъдат напълно искрени, са рядкост. Но не само политиците правят така. Всички правят така, разликата е просто в медийния мащаб.

Замислете се – как излизаме от неприятните ситуации?

Колко често признаваме, съжаляваме и обясняваме на другите собствените си неправилни постъпки? Или просто предпочитаме да замълчим, да обърнем гръб на истината, да забравим? От срам или от страх, струва ми се, че в реалния живот по-често се случва да премълчаваме, когато сгафим.

Така се оказва, че живеем два живота – онзи, който само ние познаваме, и онзи – безгрешният, в който се самооправдаваме и самозалъгваме при всяка грешна стъпка, а до близките и приятелите допускаме контролирана информация.

Например: Паркирах неправилно, защото нямаше къде другаде. Не си платих данъците, защото няма да ме хванат. Взех една хубава книга от приятел, но няма да я върна, защото той вече е забравил. Изневерих на гаджето, ама няма да се повтори. Не вдигам телефона на чистачката на входа, защото сега не искам да й плащам. Взеха ми книжката, да, карах пиян, ама просто полицаите много се заядоха....

Признаването на грешка не ни прави по-уязвими пред другите, а по-силни пред самите себе си. Това ни помага по няколко начина. Първо, за да се освободим от напрежението и чувството на вина. Второ, за да намерим как да поправим стореното. Трето - и най-вече, за да продължим напред с достойнство.


Автор: Aни Филева
 

Коментари

12 Хейтър
  15 март 2017 | 14:39 отговор
 

Г-жа Хелън Чоптодорова беше зловеща онази вечер от телевизора , но си мисля за нещо много важно : г-жа Чоптодорова дали щеше да върне крема , ако не я бяха заловили ????

 
11 Диди
  15 март 2017 | 11:40 отговор
 

Намираш се в магазин на летище, разглеждаш кремове, звъни ти телефона. Предполагам не ти се обаждат да тръгваш веднага, спешно за някъде, щото нали си на летище, чакаш полета си? Загадката е: Защо, по дяволите не връщаш крема на рафта, а го слагаш в чантата? В интерес на истината ми се е случвало да се разсейвам, когато пазарувам, взимам нещо/нося го в ръка или го слагам в кошницата за пазаруване, НЕ ГО БУТАМ В ЧАНТАТА/ и си го нося с мен из магазина, но когато стигна до касата и установявам, че съм се разсеяла, го връщам или го оставям на касиерката. Не може никой да ме убеди, че от разсеяност си слагаш крем в чантата.

 
10 адам17
  14 март 2017 | 20:37 отговор
 

Не разбирам защо хора продължават да твърдят че това не й е за първи път. Може би не е (и вероятно не е), но къде е доказателството? Инцидента в Минесота през 1991 показва обратнното - че тя и всички в делегацията за били неправилно нарочени като крадци от един магазин, но после магазина е трябвало да им плати обещетение, тъй като кражба не е имало изобщо. Друг случай дори не е описан. Така че спрете да говорите като че ли тя е доказана клептоманка.

 
 
14 март 2017 | 22:05

Ако някой се е съмнявал, че е крадла, след интервюто и е спрял да се съмнява.

9
  14 март 2017 | 18:33 отговор
 

На тази жена версията и се променя спрямо разкритията - гледах я как зееше и ръкомахаше плюейки по телевизията и не ми се стори никак разкаяна или адекватна.Това с детето и пък не беше на място изобщо.

 
8
  14 март 2017 | 18:18 отговор
 

Не замете срама под килима, а по-лошо - изсипа го на главата на България. Ако искаше да се извини, няколко думи щяха да свършат работа:" Извинете, българи, че ви накарах да се срамувате!" Статия като тази, която ни вменява вина, че всички сме като нея, оставя само горчив вкус в устата.

 
7 6
  14 март 2017 | 16:29 отговор
 

Каква сила на признанието те гони пък тебе. Да не говорим, че тая наглярка се опита да пробута трагедията с детето. Какво общо имаше това със случая?!? С какво се отличава тая от пенсионера или мангала, крадящ от магазин, освен че тая проблема и едва ли е липса на пари. Ама така е научена тука, крадеш си, ама като си депутат си недосегаем. Да ама се оказва, че навън не е така!!!

 
6
  14 март 2017 | 15:49 отговор
 

"Не е срамно да грешиш?" Зависи кой си. Ако си дипломат, а грешката е да крадеш в магазина, срамно е! Българинът е достатъчно омерзен и унизен от хора, които го срамят по света. Малко са поводите за гордост, доста вече го унижавахте, та сега и да го обвинявате, че е реагирал остро! Не сме чули извинение и признаване на грешка от тази жена, чухме само личната и трагедия, а другото мина като неволна грешка. Какво трябвало да стори? Дипломат от такъв ранг би трябвало да знае.Или е налице сериозна патология, предмет на специалистите.

 
5 Щерев
  14 март 2017 | 15:47 отговор
 

Някой дали прави разлика между клипа с кражбата на Поптодорова и оня клип с мангала, вдигнал входната врата на блока в Красна поляна? И двата почиват на обикновенна разсеяност!

 
4 Иван
  14 март 2017 | 14:15 отговор
 

На авторката на водевила,променете паралакса,защото това ,което сте написала е жалко.

 
3 до авторката
  14 март 2017 | 14:10 отговор
 

Гледах интервюто и никъде не видях тази жена да се извинява. Каза, че се е извинила няколко пъти, но на кого, кога...? Аз думите "Извинявам се" или "Съжалявам" отправени директно от г-жата към зрителите и всички българи, не чух. Защото е длъжна да го направи. Защото е еднакво срамно българин да рита хора в метрото и да крадат крем на летището.За тези в метрото казваме, че са от друг етнос и махаме с ръка. Но тази, която краде крем е дипломат и представител на България пред света. Затова е длъжна да се извини,че посрами България. Съжалявам много за това, което се е случило с детенцето й. Разплаках се, когато го разказваше. Но за другото....беше достатъчно едно извинение. След тези яростни излияния, че едва ли не някой друг е виновен, че е прибрала крема, не мога да я извиня.

 

Добави Коментар

Най-четени