Балканите са регион, известен със своята крайна нетолерантност към малцинствата и особено към онези с различна сексуалност, а Сърбия определено е държава- шампион по хомофобия. Затова мандатът за съставяне на правителство, който избраният през април президент Александър Вучич връчи на 41-годишната Ана Бърнабич, прикова погледите на всички медии по света към Сърбия.

Сензационното в тази рутинна политическа новина е, че сръбкинята oт хърватски произход не крие своята хомосексуалност – а това я превръща, освен в първата жена-лидер на Сърбия, и в първия мистър-председател на Балканите с открита „нетрадиционна“ ориентация изобщо.

Надпартийната Бърнабич досега бе министър на държавната администрация и местното самоуправление в кабинета на Вучич като премиер, с което стана изобщо първият министър - гей в Сърбия. Нейното британското образование, инвестиционен опит в американски компании, професионализъм и технократски стил на управление се оказаха козовете срещу дребните заяждания в стил „кой с кого си ляга“. Сега очакванията към дамата са да продължи, както досега и без много шум, работа по важните реформи с акцент върху икономиката и дигитализацията.

Тихата вода

Бърнабич очевидно не се вписва в изградения на Балканите стереотипен типаж на „лесбийка“. По тази причина българските, а и световните жълти медии все още се затрудняват да извадят пикантното от личността на тази доста прибрана – и дори изглеждаща скучно – жена. Някои се опитаха да се шегуват с нейната „нестандартна“ интимна, но пък „проевропейска“ политическа ориентация, но майтапът някак не се получава.

И все пак назначението й на толкова висок пост е показателно за желанието на сръбския президент и бивш премиер Вучич да приближи Сърбия до Европейския съюз. Самият Вучич претърпя метаморфоза от краен националист до убеден демократ, като сам се определя за гарант за европейското членство на Белград към 2020-та година.

Промяна или нещо друго

Изборът на Бърнабич би могъл да се приеме като опит за реформа в защитата на човешките права в държава, където 65% от хората вярват, че хомосексуалността е болест, а 78% не са съгласни тя да се демонстрира извън дома.

Насилието и дискриминацията представляват сериозна социална стигма за повечето хомосексуални в Сърбия. Годишният Прайд в Белград на ЛГБТИ-движението редовно завършва с насилие или е отменян, а в годините, когато се е провеждал, е съпроводен от толкова на брой полицаи, колкото са мобилизирани на големи футболни мачове. Подобно на България, и сръбската Православна църква не само не толерира, но и тотално зачерква подобни изяви.

Марионетка в ръцете на Вучич?

Според конституцията на Сърбия позицията на министър-председателя е с най-много власт, но някои медии вече коментират, че политическата неопитност на Бърнабич ще я направи буквално марионетка в ръцете на президента Вучич.

Други анализатори изказват тревоги, че откритата хомосексуалност на дамата всъщност може да се окаже нож с две остриета, защото е възможно нейната фигура, подобно на параван, просто да скрие от ЕС реалните проблеми с гражданските и човешките права, с които се сблъскват малцинствените общности в Сърбия.

Сръбското общество е дълбоко разделено между симпатиите си към ЕС и Русия, както и между консервативните и прогресивните ценности. По тази причина ще бъде интересно да се види с какво доверие би могла да се ползва Ана Бърнабич в страната. Първите гласове против нея вече са факт, основно от националистическите партии и организации.

Какво ще се случи тепърва предстои да разберем, когато бъде одобрен новият сръбски кабинет. Това ще стане на 22 юни, когато министрите ще положат клетва, ако бъдат одобрени от парламента. Очаква се гласуването да мине без изненади, тъй като Прогресивната партия на Вучич има мнозинство, а също така си осигури социалистите за коалиционен партньор, като лидерът им Ивица Дачич ще отговаря за „политическите въпроси“.

Но независимо дали става дума за личност, която ще поведе страната по нов път, или просто за фигура, която трябва да запълни едно вакантно място, Бърнабич ще остане в историята като жената, която е „първа“. А това на Балканите все пак означава много.

Автор: Марина Стоименова