Мъжът, в чийто дом умира всяко дете, което влезе

11 юли 2017 | 12:31
видяна 54063
коментари 5

В днешния объркан, забързан и до голяма степен егоистичен свят ни е все по-трудно да повярваме, че има хора,  чието призвание и мисия е да вдъхват надежда и вяра. Те са като звезди, озаряващи мрака през нощта, а сърцата им са големи и отворени за всеки страдащ. Една от тези звезди свети особено ярко на небосклона – тази на Мохамед Бзеек, либиец, който се премества да живее в САЩ през 1978 г. Този мъж има специална мисия в живота си и тя е да помага на деца. На неизлечимо болни деца, които са изоставени от родителите си. Той става техен приемен родител и в дома му в Лос Анджелис преминава последният, най-труден период от земния им път. Обикновено такива пациенти умират в болница, сами и изоставени, но благодарение на Мохамед някои от тези обречени деца получават любов, топлота и радостни моменти в последните си дни.  

Мохамед Бзеек и вече покойната му съпруга Доан започват да приемат болни деца в дома си през 1989 г. През 1991 г. умира първото дете, което взимат под крилото си – то било увредено още в утробата на майка си от пестициди, с които тя пръскала, докато била бременна. Момиченцето се родило с изцяло деформиран гръбначен стълб и трябвало да носи гипс на цялото тяло.
До момента Бзеек е погребал 10 деца. Сега се грижи за 6-годишно момиченце, родено с енцефалоцеле. Тя е физически и ментално недоразвита, сляпа и глуха e, ръцете и краката й са парализирани, получава припадъци всеки ден.

„Има много деца, които никой не иска да вземе, защото те ще умрат, а никой не иска да си има работа със смъртта. Ако не ги приема, те ще си отидат сами в някоя болница, няма да има кой да ги държи, кой да им говори. Аз винаги говоря с моите деца, без значение дали са глухи или слепи. Защото вярвам, че те са човешки същества, че имат душа, имат чувства", казва Мохамед.

Прекланяме се пред подвига на този човек!




Още по темата

Коментари

5
  12 юли 2017 | 11:50 отговор
 

Поклон! Малцина останаха хора . Сърдечни и чисти!

 
4
  11 юли 2017 | 19:14 отговор
 

Колко силен трябва да бъдеш, за да даряваш сила на най - беззащитните и уязвими същества? Колко сила трябва да имаш, осъзнавайки че пътят който с това дете сте поели е само един и няма да има промяна... Просто трябва да си себеотдаден изцяло, да го гушкаш и да му пееш знаейки, че може би това са последните мигове на това дете на света... Не говоря за елементарните нужди - храна, вода, лекарства и чисти дрехи - тях и в болницата могат да ги получат, много е важно отношението. Поклон! Не всеки би се справил.

 
3
  11 юли 2017 | 16:56 отговор
 

Има голяма разлика в това да си приемен родител в България и някоя друга държава . Ще дам пример с Англия Била съм приемна майка в родината си . Договора е на 8ч работен ден 5 дни в седмицата на минимална заплата + издръжката за децата Всеки родител знае колко де дава на дете в България. Ужасно трудно беше и без помоща на родителите ми може би невъзможно. В англия на една майка дадоха две новородени пред мен . Полага и се детегледачка платена от социалните и чистачка (аз) пак платена от същите служби. Имат много привилегии Като кандидатстват за заеми примерно При закупуването ба къща и много други .... Човека е герой наистина Ттудно е да се разделиш с живи деца а какво остава да ги погребваш

 
2
  11 юли 2017 | 15:54 отговор
 

Голям!Душата му е добра и се прекланям пред силата и човещината му

 
1
  11 юли 2017 | 14:16 отговор
 

Изисква се неизмерима душевна сила, за да направиш това. Аз смятам, че тези деца трябва да бъдат умъртвявани, за да се мъчат. Макар да осъзнавам колко благородно е това, аз не бих могла - ще ме натоварва адски много и ще плача по цял ден. Родителите поне страдат веднъж, откъсвайки го от себе си. Едно такова несъзнателно дете така или иначе не разбира и не осъзнава какво се случва, но родителите му осъзнават и ще страдат и умират вътрешно всеки път, щом го погледнат. А и се пропуска още нещо много важно в цялата работа - за да се гледа едно такова дете, поне единия родител трябва да не работи и да не прави нищо друго, освен да се грижи за него. А защо да го прави, след като няма никакви изгледи това същество да се оправи, нито осъзнава нещо? Та интересно как така родителите не могат да си позволят винаги да гледат болно дете, а един чужд мъж се е посветил на това. Кой го издържа него в такъв случай? Защото много хора може да искат да се посветят на някакви благородни каузи, но все пак за да живееш, трябват пари.

 

Добави Коментар

Най-четени