Случи се точно това, което не трябваше. До ключовото българско Председателство на ЕС остават шест месеца, а държавата се тресе от битово-зидарска драма.

Ремонтът на НДК закъснява фатално. Председателството е пред провал. Съмненията за злоупотреби с парите набъбват в публичното пространство. Прокуратурата първа даде тон с проверка. Бойко Борисов опита да замаже скандала с голямата балтия, след като Лиляна Павлова уволни директора на НДК Мирослав Боршош. За 24 часа премиерът върна Боршош на работа, а НДК, сякаш за по-безопасно, прехвърли от ведомството на Павлова към Министерството на културата.

И се завихри страшен катаклизъм по оста „кой е по-по-най невинен и културен“.

Нека сме честни – ремонтът на НДК няма общо с културната дейност, която се извършва там. Това, което всички очакват да се случи, е Зала 1 и долните етажи на НДК, както и прилежащите пространства като ДНК, клуб „42“ и „Перото“ да останат средище за култура, а горните нива и най-вече Зала 3 да поемат конгресната дейност, която да привлича знакови политически и бизнес международни форуми. Въпреки че има огромен потенциал да носи приходи, конгресното направление в Двореца към момента почти липсва (ако не броим изборния пресцентър, който за последния вот беше изместен в БТА, и спорадичните конгреси на някои партии).

Мирослав Боршош направи каквото можа по отношение на културното направление. Литературен клуб „Перото“ е страхотна инициатива, каквато толкова много и толкова дълго липсваше в София. ДНК замести култов столичен бар, за да даде път на съвременното изкуство и независимите творци. Клуб „42“ превърна бивш ресторант в елегантно място за събития. Боршош просто върши това, което трябва. Това му е работата и тук няма нищо специално, нищо благородно, още по-малкото спасително за клетата българска култура.

НДК е гигантска сцена, където се поставят спектакли и концерти на държавни институции, като Министерството на културата, или на частни промоутъри. Тъй като се разгоря спор в творческите среди дали направеното от Боршош е хубаво или е просто кух пиар, за да толерира едни артисти и фирми за сметка на други, нека компетентните органи да кажат.

И нека сега, през юни 2017-а, да говорим за конгресната дейност на НДК

Защото знаехме от години за идващото Председателството, но се сетихме в последния момент, че таваните на Зала 3 са опасни, осветлението куца, плочките са разнебитени, технологията е аналогова, пресцентър няма, а нивото на сигурност е обидно ниско за личности от ранга на Меркел и Макрон. Европейският елит ще пристигне в София, за да кове бъдещето на съюза, а не да упражнява строителен контрол в НДК (какъвто се оказа, че липсва).

Защото това беше най-важният инфраструктурен проект на годината - не просто ремонт, а средство за изпълнение на ключовата политическа мисия на България в Европейския съюз. Вместо сега думата да имат дипломати, политически стратези и анализатори, всички сме принудени да гледаме сериала „Боршош срещу Павлова“, да се чудим как за един ден се замитат под килима „сериозни съмнения за финансови злоупотреби“, и да вдигаме ръце, че пак ще се изложим пред чужденците.

Защото такъв шанс няма да имаме в следващите години. И защото отвън изглеждаме като шепа глупаци, които не могат къщата да боядисат, а са тръгнали да канят цялото село на софра.

Управляващите не могат да се разберат кой е крив и кой е прав. Павлова и Боршош си размениха сериозни обвинения за кражби и корупция, само за да си стиснат ръцете на следващия ден в името на „стабилността. Вместо да подадат оставки, защото на тези нива от управлението на държавата казаните думи наистина са хвърлени камъни – те продължават напред, сякаш нищо не се е случило. Вместо ребром да поиска въпросните оставки, опозицията е заета със себе си и предлага поредната безсмислена „анкетна комисия“.

А ние не разбрахме наистина ли част от 50-те милиона лева, отпуснати за ремонта, са използвани по друго предназначение, а именно за изплащане на заплати и стари дългове. Дали действително НДК е във фалит с над 20 милиона на минус. Защо системата за сигурност е пропусната в обществената поръчка на ремонта. Дали Боршош е натискал или е бил натискан за определени договори. Фатално ли е закъснението по преустройството на НДК и кой ще понесе отговорност при провал. Това е въпросът, а не кого подкрепят творческите среди.

Не става дума за политики, а за вечната енигма как се харчат парите на данъкоплатците и има ли контрол.

Интересно е какво ще каже прокуратурата. Засега сивата мъгла обгръща НДК, а за публиката пак остана смътното усещане, че едни милиони изтичат, но никой няма да ги спре, и че цялата патардия е, меко казано, за разделянето на пицата (по Дянков). Много, много жалко, ако най-силният български коз в ЕС бъде проигран така евтино.

Автор: Ани Филева