Случвало ли ви се е да оставите мнението си във Фейсбук или под някоя статия в любим сайт, а след това да получите „вълна от омраза“, или така обичаната от българските медии дума „хейт“? Със сигурност знаете за какво става дума. Е, наскоро липсата на нормален диалог онлайн и в моя случай прерасна в брутално нападение.

Може би няма значение по кой наболял обществен въпрос се изказах, защото принципът на „очерняне“ на всяко мнение, противоположно на общото, е един и същ - но все пак ще кажа. Ставаше дума за събарянето на паметника пред НДК и аз подчертах, че не съм съгласна с премахването на каквито и да е било паметници на културата и историята. Всъщност така или иначе нямаше значение какво мисля по въпроса, защото важното в случая е реакцията, която получих.

Бях наречена „комунистка“, „заблудена овца“, „ретроградна комунистическа гад“ и едва ли не се оказа, че съм от „младите и красивите“, които обаче не помнят злините на режима и в крайна сметка са виновни за запалването на крана на площадката. Как да обясниш после, че през нощта на събота срещу неделя, когато беше извършен вандалският акт, не си бил в София, както и че нямаш никаква представа как се подготвя коктейл Молотов?

Всъщност, темата на обвиненията действително няма значение – достатъчно нерви се изхабиха в безкрайно закъснелия спор „за“ или „против“ демонтажа на „1300 години България“, точно както преди това целокупното онлайн общество се изказа „за“ и „против“ уволнението на Мирослав Боршош от шефското място в НДК, „за“ и „против“ използването на плацента с медицински цели, „за“ и „против“ късното раждане, „за“ и „против“ гей парада, паветата на „Дондуков“, новите правила на КАТ и още, и още...

Сякаш откакто има интернет, „истината вече не се ражда в спора“, както са твърдели древните гърци. Не, място за противоположно мнение няма, а животът от цветен се е превърнал в черно-бял. Всичко вече е или „да“ или „не“, а противникът трябва да бъде смазан – и понеже не е възможно физически, то е нужно да стане с помощта на най-обидни думи и очернящи епитети.

Преди време мислех, че причината някой да ми се заяде в следствие на изявено мнение е заради това, че разсъжденията ми са непопулярни. Това беше преди да разбера, че изобщо всички разсъждения онлайн са непопулярни.

Социалните мрежи и форумите не предизвикват размисъл, а ответна реакция...


Към необмислени емоционални думи, към противопоставяне като единствената форма изобщо на провеждане на диалог. Коментиращите не търпят аргументи, ненавиждат фактите и ослепяват от омраза пред личното мнение.

Ако към това се прибави и цяла плеада платени коментатори и агитатори, които единствено чакат да засегнеш тяхната любима тема (независимо дали ще е „Русия“ или „Америка“, БСП или ГЕРБ, Белене или Асеновград), за да те нападнат – положението с онова, което наричаме лично мнение вече става практически безконтролно онлайн.

Преди около година без да искам написах под някаква историческа статия във Фейсбук, че всъщност установяването на тоталната власт на Хитлер през 30-те години на 20 век е по-скоро дело на коалиция и договорки, отколкото на спечелване на избори с абсолютно мнозинство.

Кой ме би по главата да изказвам историческа компетентност не знам, помня само, че единствено споменаването на името на диктатора повлече след моето мнение абсолютно радикални изказвания от странни профили. Някакви „лица“ започнаха да ме обиждат, твърдейки, че Хитлер е най-великият и че е бил издигнат „от хората“. Нападенията, на които аз практически не отговарях, прераснаха включително в агресия на лични съобщения.

Беше ми обяснено от няколко уж различни лица, че „овцете“ харесват силната ръка и че на България й е нужен човек като Хитлер, че жените не трябва да имат право на глас по този въпрос и още куп странни и обидни неща.

Проблемът се разреши като блокирах няколко профила, но горчивото усещане остана.

Нима не сме свободни да говорим по исторически въпроси или текущи теми с факти, без да засягаме някого? Ако мнението ни е различно от общоприетото, трябва ли да бъдем замеряни с камъни?

Тревожното е, че омразата, която можеш да получиш ежедневно и напълно неочаквано, когато споделяш собственото си мнение в интернет, всъщност далеч не изразява единствено липса на умения за комуникация. Когато не е използвана користно (както в случая с нео-нацистите, които ми нападнаха профила), тя представлява симптом на нова болест, чиито измерения ние все още не можем да обясним добре.

Не зная дали човечеството се връща в Средновековието или направо в праисторическата епоха, знам единствено, че клавиатурата може да бъде неуправляемо оръжие в ръцете на малограмотни, нетолерантни, граждански незрели, егоистични и дори психически нестабилни хора.

И да, знам и още една поговорка, която нищо чудно също да съществува още от времето на древните гърци. И тя гласи: „Мнението е като г...за – всеки го има, но не всеки държи да го показва“.

Автор: Марина Стоименова