Някога да сте се питали как е събрана цялата информация, с която разполагаме, в областта на психологията? Повечето от нас вероятно не са...

С риск да ви шокираме, ние сме в подкрепа на истината и дължимото на всички, които са били обект на жестокост.

През 1939 г. се провежда експеримент в Университета Айова. Идеята за него е предложена от Уендъл Джонсън. Той иска да изследва заекването. Говорен дефект, който според Джонсън е изцяло психологически. Като подкрепа на своята теория, той подчертава, че индианците нямат заекващи, както и че в езика им не присъства дума равнозначна на "заекване". В наши дни това съвсем не би било предпоставка за провеждането на експеримента, или поне се надяваме да е така!

Това проучване е проведено от Мери Тюдор под надзора на самия Уендъл. За целта са включени 22 деца сираци от Дейвънпорт, Айова. Никое от тях не е било информирано какъв е експериментът. Половината от тези деца са обгрижвани и са насърчавани по повод тяхната реч. Но другата половина са подлагани на системен тормоз с цел да се изпита ефекта, който Джонсън искал да докаже.

Децата, които са критикувани строго за всяка грешка, наричани "пелтеци", потискани и унижавани, в действителност развиват редица говорни дефекти, както и психологически проблеми. Сираците, които са понесли жестокостите на експеримента, остават травмирани и увредени за цял живот – за съжаление.

Но един по-обстоен поглед ни разкрива още шокиращи факти. Кой е бил всъщност Уендъл Джонсън?

При пристигането му в Айова, той е високо и топчесто фермерско момче. Дори впечатляващите му успехи и отличия не могат да го спасят от самия него. В очите на всички, както и за самия себе си, той е нищо повече от клоун. Уендъл заеква гротескно и това го подтиква да се отдаде на литературата и писането, като така си спестява неудобството от речта. По-късно Уендъл казва: “Станах патолог на речта, защото самият аз се нуждаех от такъв“... Въпреки че вече е имало научни обяснения за различията в мозъка на заекващия, фермерското момче се е обсебило. Той е искал да докаже, че този проблем не е вроден, а придобит в детството. Както се е случило с него... По-късно той стига до заключението, че заекването "не започва в устата на детето, а в ухото на родителя".

Уендъл Джонсън

Изследването е наречено "Чудовищно", тъй като колегите на Джонсън били ужасени, че ще експериментират с деца сираци, за да се потвърди хипотезата му. Ужасното проучване е било държано в тайна, от страх, че името на Джонсън ще бъде опетнено от тези (не)човешки експерименти. Такива са били провеждани от нацистите по време на Втората световна война. Тъй като резултатите от проучването не са били публикувани, Тюдор е единственият официален източник на детайлите от експеримента. Университета на Айова публично поднася извинението си за тези събития през 2001 г. Въпреки това, Патриша Зебровски, асистент професор по патология на речта и аудиология, отбелязва, че данните, които са резултат от експеримента, са "най-голямата колекция на научна информация".

Но нима начинът да се извлече тази информация е експеримент с деца, към които животът е бил неблагосклонен така или иначе? Независимо колко извисена е дадена цел, нищо не оправдава жестокостта и страданието. Остава ни да се надяваме, че хуманността е не просто модерен слоган за имиджа на науката и славата, а солидна ангажираност против "чудовищните действия". Ничий живот не бива оправдан, с обричането на чужд.

Автор: Наджин Расимова