Кой не си прави селфи днешно време? Всички се снимат като обезумели на фона на огледала,, приятели, пейзажи, градове и дори просто стени. Какво им става на хората?

Автопортретите на телефона отдавна са се превърнали в отделен и много популярен жанр. Дори Мерил Стрийп, която никога не се е проявявала като нарцис, не издържала и си направила селфи с Хилари Клинтън след вечеря в Държавния департамент.

Стрийп и Клинтън

Селфи с Марго Мартиндейл

Но това не е нищо – някои са си правили селфи с римския Папа!

Учените осъзнали, че е време да се проучи това явление. Група специалисти създала проекта SelfieCity, за да проведе изследване. От Instagram били избрани 120 хил. снимки на хора от пет различни страни, след което били разгледани внимателно. Резултатите били доста интересни. Оказало се, че жените си правят селфи около пет пъти по-често от мъжете, освен това обикновено позират с „дъкфейс“ и кокетно наклонена глава. Психолозите са намерили причината да сме толкова ентусиазирани за селфитата.

За да споделим емоциите си

Селфи е начин да съобщите на света „Аз съществувам!“. Днес човек без свой профил в социалните мрежи е почти невидим. Ако пък няма нито едно селфи на страницата си, започва да изглежда подозрителен. Да не би да е бот?

С помощта на автопортретите показваме на околните преживяванията си. Смешна физиономия в музея на Дали, тъжна физиономия пред витрината на сладкарницата, влюбено изражение до лицето на партньора – това е най-лесният и бърз начин да се изфукаме или да се оплачем.

Шакира и Жирар

Човек по природа има нужда от аудитория. На нашите майки им се е налагало да се обадят на всички поотделно, за да споделят последните новини от живота си. Днешно време е достатъчно човек да публикува в интернет свое селфи.

Това е добре, ако успявате да се разтоварите емоционално благодарение на публикациите.

Но внимавате, ако не умеете да говорите за чувствата и преживяванията с другите. Не можете да кажете на своя приятелка, че се радвате на повишението й, нито на своя колежка, че сте обидени заради неизпълнено обещание.


Селфитата помагат, когато:

1. Увековечавате вдъхновяващи моменти от живота си – снимате се на фона на панда в Китай или пък след като сте изтичали първите си пет километра.
2. Благодарите на приятел за подарък – например снимате се с шал, който той ви е донесъл като сувенир от пътешествие.
3. Оценявате спортния си прогрес – ако редовно тренирате, можете веднъж месечно да сравнявате селфитата си, за да видите постигнатия резултат.

В търсене на внимание

Живеем в свят, в който всички са луди по популярността. И постоянно „продаваме“ личността си – профилът в социалната мрежа е като витрина на магазин, статусите и съобщенията са рекламен текст, а селфитата са снимки на стоката.

Този панаир на суетата работи денонощно и без почивен ден – важно е как сте облечени, къде сте вечеряли, с кого сте се срещнали. Блогерите, отличаващи се по природа с приятен външен вид, гарантирано получават много лайкове. Точно затова хората публикуват снимките си. Лайкът или възторженият коментар под селфито е вид социална ласка. По този начин намираме потвърждение, че сме добри и заслужаваме любов, внимание и уважение. В отговор на обърнатото внимание връщаме същото, „лайквайки“ селфитата на свои приятели.

Това е добре, ако знаете и други начини за получаване на одобрение и подкрепа.

Внимавайте, ако сте готови на всякакви жертви в името на виртуалното обожание. Например да си направите снимка на ръба на пропаст.



За да уталожим тревогата си

В основата си селфито е монолог, разговор със самия себе си. За да направим такава снимка, избираме изпитан ракурс, докарваме проверено изражение на лицето си и готово! Тук няма нужда от оригинален творчески подход. Най-важното е очите да изглеждат изразителни, а косата – гъста и пр. Докато обичайните снимки винаги са резултат от взаимодействието между фотографа и модела. Един професионален фотограф винаги може да разкрие най-доброто във вас или просто нещо ново. За селфи обаче просто копираме образа, в който се чувстваме най-удобно. Това не ни дава възможност да излезем извън рамките на навика. За да се погледнете отстрани, трябва да се доверите на човека с камерата. А това буди тревога, затова хората намират покой, снимайки се с айфона си пред огледалото. С изпитания ракурс гарантирано ще избегнат подигравателните коментари и нищо няма да заплаши самооценката им.

Това е добре, ако маниакално броите лайковете и при първия лош знак сте готови да отидете в салон за красота да поправите въображаемите си недостатъци.

Внимавайте, ако забележите, че познатите ви ви слагат все по-малко лайкове, а вие си мислите, че това се дължи на лошата ви прическа или размазаната спирала.

За да изпуснем парата

Всички жени дълбоко в себе си са актриси и имат нужда от сцена и зрители. Изглежда тази скрита примадона ги кара да постват свои нови снимки по пет пъти на ден. Жената изпитва удоволствие, когато демонстрира себе си и това е нормално. Ако не позволите на актрисата да получи овациите си там, където това е безопасно (интернет), темпераментът й може да излезе наяве, проявявайки се в истински спектакъл. При това в най-неподходящия момент, представяйки истинска трагедия. Затова селфи е един безобиден начин човек да поддържа психическото си здраве.

Това е добре, ако вашата вътрешна примадона има чувство за мярка и при среща с приятели не казва „Защо не лайкваш снимките ми?“ вместо „Как я караш?“.


Внимавайте, ако вече правите „дъкфейс“ не само пред обектива на камерата и това уж сладко изражение вече се е превърнало в капризна гримаса.

Когато публикуваме селфита, споделяме с околните доста лична информация, признаваме слабостите си. Някой се издава, че не обича да си оправя леглото, друг – че си разхвърля дрехите. Освен това селфито по правило е снимка със съмнително качество, кадрите обикновено са размазани и зле композирани. Така че пристрастието към автопортретите наподобява отказ от усъвършенстване. Човек сякаш си казва „Аз не се срамувам от себе си и нямам нужда от фотошоп“. При това селфитата могат да бъдат доста искрени – когато човек се е уморил от фалшиви усмивки, той иска просто да покаже на света, че е нормално да бъде тъжен.

Това е добре, ако понякога изглеждате уморени на селфитата и ако чуждите недоволни физиономии не ви дразнят.

Внимавайте, ако всичко отдавна вече е станало доста тъжно – и профилът ви, и фотоалбумът ви, и реалният ви живот.