Винаги съм си мислила, че съм добра майка. Аз съм от тези, които пазаруват само от малки био магазинчета, дневното меню на детето ми се състои изцяло от приготвена лично от мен храна – никакви детски кухни или поръчки от ресторанти за вкъщи, проучила съм обширно темата с ваксинацията и имам твърдо мнение по въпроса, детето ми не яде колбаси, салами и филета, бял хляб, ориз или захар, както и джънкфуд, да не говорим за десерти от магазина. Ако случайно му се дояде сандвич, мама ще му направи такъв с хляб от лимец, домат и кашкавал от проверена ферма, а ако пък поиска нещо сладичко, за половин час ще приготвя сурови бонбони с какао, кашу, задължително накиснато, и кокосово масло. Купувам дрехи само 100% от естествени материали и според мен това да миеш пода си с белина е престъпно.

Накратко казано съм отдадена майка, която е не само ходеща енциклопедия, изобилстваща от информация относно възпитанието и отглеждането на детето, но и такава, която винаги е готова да си поиграе на криеница, да строи къща от столове и одяла, да си спретне бой с възглавници или да погледа любимото детско на дъщеря си заедно с нея. И като казвам винаги имам предвид точно това.

Милион пъти съм сядала с хубава книга и чаша кафе в ръка, но точно в този момент Мая решава, че ѝ се играе на туистър и аз зарязвам и книгата, и кафето и с огромна усмивка на лице, под която се крият сълзи и умора, се залавям с чекненето върху килима.

Преди две седмици имах среща за следобедно кафе с приятелки, но закъснях цял час, защото малката искаше да събираме есенни листа в парка. Какво да се прави... една добра майка не би отказала, защото рискува по този начин да провали желанието на детето си да опознае околния свят.

Какво толкова и без това съм изпускала безброй кафета, обеди и вечери. Просто не обичам да оставям дъщеря си на грижите на родителите илисвекърва ми, не, проблемът не е в тях, те са прекрасни хора, но когато Мая поиска мама да ѝ почете или да се поборичкаме малко и мен ме няма това ще я разстрой, а една добра майка не иска детето ѝ да страда, докато тя си пие розето в някое заведение. Ами ако точно когато ме няма се случи нещо ново и значимо за Мая и аз не съм там да споделя този момент с нея. Ами ако това е денят, в който падне първият ѝ млечен зъб и аз не съм била с нея.

Тези мисли ми пречеха дълго време да обръщам внимание на собствените си нужди и потребности, от което страдаше не само душата ми, но и визията ми – ходенето на маникюр, козметик и фризьор се случваше далеч по-рядко, отколкото ми се иска да си призная, или всъщност тогава, когато Мая благоволи да прекара един час в салона, защото както вече казах, не обичам да я оставям на грижите на друг.

Разбира се, страдаше и бракът ми – мъжът ми искаше да ходим на почивки, вечери и на театър само двамата, да излезем с приятели без деца. Все неща, които бяха немислими за мен и ако се случеха, то бе много рядко и след дълги уговорки и молби от страна на съпруга ми.

Всичко обаче се промени този вторник. След като привърших с работните си задължения, прекарах няколко часа в приготвянето на пица за Мая, защото ми бе споменала, че ѝ се яде. Разбира се, не използвах готово тесто, а сама омесих такова от лимец, направих и едно от тиквички.

Когато вечерята най-накрая бе готова, извиках Мая на масата, но тя отказа да седне, защото искала да яде пред телевизора. Не ѝ позволих. Изключих го и след размяната на няколко реплики тя благоволи да дойде. Намусена и тъжна, сякаш отива на заколение, а не да яде нещо вкусно, приготвянето на което ми е отнело няколко часа. Ядосах се и ѝ казах, че трябва да е по-благодарна и да оценява повече труда на другите. В отговор тя ми заяви, че пицата била гадна и че ѝ се искало да съм като нормалните майки, които правят нормални пици.

Това наистина ме срази.

След като стоях с отворена от изумление уста сигурно повече от половин час, размишлявайки над живота си, забелязах, че дъщеря ми вече си играе на килима, напълно забравила за караницата ни.

В този момент осъзнах, че тя не се нуждае от перфектна майка, а от истинска. Ако от време на време похапва нещо не до там здравословно, нищо няма да ѝ стане, както ѝ нищо няма да ѝ стане, ако аз не съм до нея, когато е разстроена. Тя се справя и сама, а ако не се ще се научи. Защото истината, е че ако постоянно ѝ спестявам разочарованията, ще създам едно крехко цвете, което ще се скърши при първия досег с реалността.

Замислих се и за друго - ако имам повече време за себе си, със сигурност бих била далеч по-балансирана и позитивна личност, а не невротичка, която изпада в истерия, ако детето ѝ не се усмихне при вида на вечерята си.

Сядайки с нея на килими и похапвайки заедно от един шоколад, който бях купила преди повече от месец по време на внезапно умопомрачение, си дадох сметка, че Мая няма нужда от педантична майка орлица и от консултант по здравословно хранене, в какъвто се бях превърнала, а от щастлив и трезво мислещ родител, а за да бъда такъв трябва да отделям време и за себе си.

Затова още на следващия ден оставих Мая при едната ѝ баба и организирах вечеря на вън за мен и съпруга ми. Да, само за нас двамата... и от много време насам не си говорихме за дъщеря ни, а за нас.

Днес пък е вечер за излизане по женски, което вярвате или не, не ми се е случвало от години. И за да е пълна идилията, утре ще спя поне до обяд и няма да стана в осем, за да направя палачинки с кокосово мляко и овесено брашно, защото вярвам, че дъщеря ми ще измисли какво да закусва и сама. Знае къде са сухарите и хлябът, вярвам ще се справи да си намаже една филия, ако ли не, ще яде, направо когато се събудя.

Ще е пропуснала едно хранене, но пък ще има щастлива майка, която ще прекара целия ден с нея и зад смеха ѝ, няма да се крият сподавени сълзи, разочарование и умора, а истинско удовлетворение от живота. И тя ще оцени това, защото децата са по-сетивни, отколкото си мислим.