"Със съпруга ми бяхме заедно цели 11 години преди да се оженим, но дори когато минахме под венчилото, не се отказах от хобито си – да пътувам сама по света.

Всичко започна през 2005-а, когато бях на 15. С настоящия ми мъж започнахме да излизаме април въпросната година, а само няколко месеца по-късно аз заминах съвсем сама в аржентинската провинция, където живееше чичо ми по онова време. Това пътуване ми показа, че съм от хората, които са си напълно достатъчни, не ми е нужен никой, за да ми е забавно, напротив чувствам се по-жива от всякога и по-окрилена, когато съм сама. Разбрах, че това да съм на път е нещото, от което се нуждая, за да бъда щастлива, а за да мога да се насладя и да изживея емоциите в цялата им пълнота, ми е необходимо да съм сама. Пътуването променя личността ми към по-добро, затова и към онзи момент, когато реших обикалянето на света напълно сама да е моето хоби, и за момент не се запитах, дали това би попречило на младата ми връзка.

Но в тийнейджърските години сякаш е нормално влюбените да не са постоянно заедно, затова и тогава никой не акцентираше върху това как се чувства половинката ми от моето решение да пътувам. Колкото повече минаваха годините обаче, толкова повече започваха околните да ме осъждат за избора ми и да ме питат, дали не се притеснявам, че мъжът до мен може да ме зареже заради решението ми да обикалям света сама.

Той е само на 24, а вече буквално е посетил всички държави в света

Русокоска и нейната работа да обикаля света

Истината е, че партньорът ми подкрепяше решението ми да пътувам без него, може би осъзнавайки, че това е жизнено важно за мен. И аз продължавах да го правя, посещавайки места като Еквадор и Галапагос, като това не се промени и след сватбата.

Само месец след нея, вече организирах следващото си пътуване - решение, което силно озадачи мнозина мой познати. Те побързаха да ми кажат как съпругът ми ще ме остави рано или късно заради страстта ми към пътешествията. Признавам си, че имаше момент, в който твърденията им ме притесниха, мислех си, дали наистина би го направил. После обаче осъзнах, че ако един мъж, който и да е, бе на моето място, никога не би се тревожил за това какво мисли съпругата му, а би се насладил на момента. Замислих се и защо обществото няма проблем с дългите работни пътувания на мъжа, но когато съпругата пътува изведнъж всички я осъждат. Истината е, че чрез пътуванията аз се превръщам в по-добър човек и в по-добър партньор, затова и те не са факторът, който може да разруши брака ни, а точно обратното, те са нещото, което помага отношенията ни да преживеят трудностите и повратностите на живота.

Тя отиде на меден месец с...родителите на мъжа си

Пиша това, седейки в кафе в Сан Игнасио, Белиз и си мисля, че именно благодарение различните култури и нрави, които срещам, съм станала много по разбран човек, склонна съм на повече компромиси и търся по-изобретателни решения на проблемите, които възникват във връзката ми. Освен това истината е, че аз никога няма да бъда като домакините от 50-те години и всъщност ако някой ме изостави, защото ме няма за по няколко седмици годишно, значи не е човекът, с когото бих искала да остарея. Просто е, толкова просто."

Интересно ни е да разберем - какво мислите за признанието на тази млада американка? Намирате ли логика в думите ѝ и подкрепяте ли решението ѝ да пътува без съпруга си или смятате, че това е егоистично поведение, което ще ѝ коства брака?