„Любовта е сляпа“, „Богатите също плачат“ и дори „Тайните на успеха на грозните жени“ – такива заглавия се появиха в приличните издания, след като Марк Цукерберг публикува в интернет снимки на жена си и на новородената си дъщеричка.

Нито съобщението, че създателят на Facebook ще пожертва 99 % от собствения си капитал за благотворителност, нито трогателното му писмо към детето му не предизвикаха толкова бурен отклик, колкото външния вид на съпругата му.

Присила Чан беше обвинена, че е омаяла с черна магия горкия милионер, който не е виждал нищо освен екрана на компютъра в живота си. Иначе как нормална жена без дадености на кукла Барби може да се омъжи за богаташ? В коментарите към статиите имаше всичко – куп изблици на комплексирани и незадоволени хора. При това сред коментаторите имаше не само злостни „тролове“, но и уж нормални индивиди, които също си позволяваха да осъждат Присила за външния ѝ вид и Цукерберг за избора му.

Ето и един друг пример. Трудно е да си представим какво е изпитала горката безизвестна 17-годишна Лизи Веласкес, когато случайно е намерила в YouTube видео, озаглавено „Най-грозната жена на света“ със себе си в главната роля. „Когато го видях, вече беше прегледано 4 млн. пъти и имаше десетки хиляди коментари. Всички обсъждаха мен“, спомня си Лизи, която сега обикаля света като мотивационен оратор и обяснява на хората, че истинската красота е вътре в душата.

5.6 % от потребителите на социални мрежи признават, че им харесва да пишат НЕГАТИВНИ коментари.

Закона на джунглата

Външният вид е първото, което узнаваме за човека при запознанството. Той е едновременно нова информация и сигнал, подсказва ни дали човекът е „от нашите“, дали да бягаме от него или да го прегърнем. Дори сега, когато външните атрибути на статута вече не са актуални (спомнете си примерно как се обличаше Стийв Джобс, или как изглежда британската принцеса с пуловер Gap), хората продължават да си правят изводи според вида на човека. В средата на 2000-те години в САЩ е проведено проучване, което показало, че хората с наднормено тегло печелят по-малко от слабите, брюнетките – по-малко то блондинките, жените, които не се гримират – по-малко от гримираните. Ако сте с 15 см. по-високи от колегата си, най-вероятно ще получавате 5000 долара повече годишно, просто заради симпатията, която предизвиква ръстът ви. Разбира се има и изключения, но общата тенденция е такава.

В една популярна лекция на TED фотомоделът Камерън Ръсел излезе на сцената с къса прилепнал рокля и на високи токчета и веднага заяви „Усещам напрежение залата“, подразбирайки, че публиката не може да възприеме на сериозно лектор с външност на манекенка. После тя се свали обувките, облече дълга свободна пола и пуловер. Стана по-малко секси и по-близка до хората и каза „Промених отношението ви към себе си за 6 секунди“. Колко ли от зрителите са се поддали на стереотипа „манекенките нямат мозък“ преди този момент?

Подозрителността и критичността към „„чуждия елемент“ е еволюционно развита реакция, необходима за оцеляването. В епохата на толерантността от нас се очаква нещо друго – усмивка, дружелюбие и гостоприемство. Архаичните инстинкти обаче трудно се преодоляват. В зората на човечеството злословието е помагало на хората да побеждават конкурентите си и да заемат високо положение в племето. Критикувайки външността или поведението на друг индивид, нашите предци са се обединявали в групи. Това е един от механизмите за създаване и укрепване на колективен дух. Обиждайки някой друг, ние се стремим да принизим статута му и по този начин да го изключим от списъка на конкурентите си и да се издигнем.

Когато критикувате външния вид на друг човек, вие просто компенсирате собствената си уязвимост. Не ви харесва, че колежката ви е дошла на работа с дълбоко деколте? Сигурно се съмнявате дали можете да бъдете също толкова секси. Дразнят ви пропорциите на Ким Кардашиян? Значи не можете да се примирите с размерите на собствените си задни части и негодувате, че американската звезда печели слава и пари с пищните си форми. Критикувате минувачите? Сигурно искате да покажете на околните, че много разбирате от мода и сте отличен съветник. Усещането, че хората не ви разбират и оценяват върви ръка за ръка с критиката – особено в социалните мрежи. В психологията това се нарича проекция. Забелязвате у другите преди всичко това, което не можете да приемете у самите себе си. Някои предпочитат да работят над себе си, а други – да проектират проблемите си върху околните.

Под контрол

Според американския психиатър Мъри Боуен в човешкото общество е възникнал „вакуум на собственото мнение“. Личното се заменя с натрапени отвън съждения – две трети от информацията в социалните мрежи е копирана от другаде, а производителите на уникално съдържание според някои проучвания са само няколкостотин. Лесно си намираме авторитети, на чието мнение разчитаме, но така и не ставаме авторитети самите ние – и то преди всичко за себе си.

Нуждата от постоянно одобрение и възприемането на собствените постъпки през призмата на реакцията на околните се нарича „външен локус за контрол“. Сенека е наричал това „низост на душата, която се унижава и прекланя пред другите“. Смятал е за глупаво човек, чул обида по свой адрес, „да реши без колебание, че тя е израз на презрение и да усети болезнено пробождане“.

Според психолозите това е една от характеристиките на инфантилната личност. В случая става дума за инфантилно общество. Публикувайки тонове снимки ние сякаш искаме потвърждение – „Как е? Всичко наред ли е? Харесвам ли ви?“, а в отговор получаваме лайкове за утеха и критика от хората, ръководени от архаичното чудовище на злословието. Ние го храним сами – интернет потребителите и журналистите. Материалите на тема „Най-несполучливите тоалети“ събират най-много прегледи.

Живеем в уникално време, в което външността се е отделила от личността и се е превърнала в стока. Потребителят може и има пълното право да я оцени.

Според проучване на Dove само 2 % от жените по света се смятат за красиви

Но защо вярваме на негативните коментари? Защо се натъжаваме и потискаме? Троловете често дори не са хора, а умело генерирани програми. Реакциите ни обаче са напълно реални – учестено сърцебиене, изчервяване, леко треперене, необоснован гняв и раздразнение.

Писателката Елизабет Гилбърт, която никога не чете критичните отзиви за романите си, призовава хората да вярват само на доброжелателни коментатори. „Когато някой ви каже, че е „жесток, но честен“, всъщност има предвид, че обича да причинява болка и иска да ви нарани. Аз не давам на никого правото да се гаври с мен. Жестоката честност не е добродетел. Мога да изслушам искрено мнение, но само ако излиза от добро сърце, което не е жадно за кръв“.

През 1920-те години компания Camay излезе на пазара с рекламния слоган „Всяка жена участва в конкурс за красота всеки ден от живота си“. Оттогава насам нищо не се е променило – конкуренцията е все така силна, само че броят на съдиите расте в геометрична прогресия. Но за какво ви е да се състезавате, ако вече сте победителка?

Четири смъртни гряха

„Тъмния квадрат“ – така наричат психолозите четирите ключови черти на характера, присъщи на интернет-троловете. Тези черти са желание за манипулация, егоизъм, липса на състрадание и склонност към садизъм.

Отбранявайте се!

Ако са ви въвлекли в неприятен разговор, ползвайте техниката „отразяване“. Например ако ви кажат „Тя твърде рязко се разхубави, това не е естествено! Сигурно си е направила пластична операция, не мислиш ли?“, отговорете „Не знам, не я познавам добре“.