Опитвайки се да манипулират любимия си, жените лъжат сами себе си. Вместо да изградят здрава и искрена връзка, погребват доверието и убиват топлотата в двойката. Ще опишем най-разпространените видове манипулация и ще ви предложим алтернативи, с които да укрепите взаимоотношенията си.

От гледна точка на психологията връзката между мъжа и жената може условно да бъде три типа:

* Сътрудничество - партньорите намират смелост да комуникират искрено, поемат рисковете, свързани с подобен стил общуване. Този тип връзка се пропагандира от съвременната хуманистична психология. Смята се, че ако се опирате на вродената си способност за съпреживяване и разбиране на чувствата на човека отсреща, можете да изградите връзка, в която да няма място за скрито влияние, натиск и йерархия. Основен инструмент са "аз-изказванията".

* Изолация - партньорите се стараят да спазват дистанция. Общуването в такива двойки става сухо, лишено от близост и енергия. Такива хора често свеждат контактите помежду си до битови въпроси - "купи лук", "вземи детето от детската градина".

* Война - партньорите се възприемат един друг като съперници. Понякога бойните действия се водят напълно съзнателно, без молби за пощада и "взимане на пленници".

Друг път войната е "студена", скрита и неосъзната. На пръв поглед всичко е като в нормална връзка, случват се конфликти, но няма нищо особено. Близостта между партньорите обаче се гради върху съперничество.

Мъжете могат да "воюват" с жените чрез обидни забележки, несправедливо разпределяне на домакинските задължения или семейния бюджет. Жените не остават по-назад, тяхното оръжие е манипулацията и те постоянно усъвършенстват изкуството си. Никакви идеи за равноправни партньорски отношения не са успели да изкоренят старата народна мъдрост, че "мъжът е главата, а жената - шията, върти го, накъдето си иска".

Въпреки това дори и привидно безобидните манипулации могат да съсипят безвъзвратно връзката ви. Как? Нека обсъдим по-обстойно този въпрос.

Изневярата заздравява връзката

"Тогава си тръгвам" или "Ето докъде ме докара!"

Манипулацията е скрито въздействие върху емоциите на човека с цел предизвикване на нужното поведение. В основата им заляга чувството за страх - страха да загубиш партньора. В този случай жертвата на манипулацията действа така, както иска манипулаторът, за да запази връзката. Желаното поведение на партньора е валутата, с която той купува лоялността на манипулатора. На практика той получава освобождение от силните негативни чувства, които неизбежно ще изпита след раздялата - депресия, апатия, тъга.

Манипулацията в стил "тогава си тръгвам" работи при определени условия. Първо - мъжът трябва да се страхува да не изгуби партньорката си. Ако тайно се надява на развод, трудно ще го заплашвате с раздяла. Второ - не бива да използвате метода твърде често, защото чувствителността на партньора към този ултиматум се понижава. Трето - желателно е да не произнасяте тази фраза, а само да намеквате значението й. Ако е необходимо, можете да се престорите, че мъжът просто не ви е разбрал правилно и че не сте се опитвали да го шантажирате. Освен върху страха манипулацията може да се гради и върху чувство за вина. Ако манипулаторката обиграе умело гузната съвест на партньора, той ще изпита много неприятни чувства и следователно ще иска да се освободи от тях. Мъжът "изкупва" вината си, правейки това, което иска любимата му. Така можете да получите обезщетение за почти всичко - изневяра, флирт, съсипан уикенд. Важно е мъжът наистина да се чувства виновен.

Заплаха за брака:

Манипулативното поведение показва, че не ви е грижа за чувствата на другия. Страхът и вината са много болезнени чувства, особено когато са дотолкова силно изразени, че друг да се възползва от тях. Вие бихте ли искали най-близкият ви човек да ви наранява? Или да наранява детето ви? Най-вероятно не. Сигурно психиката на партньора ви също заслужава по-внимателно и уважително отношение.

Освен това манипулацията се гради върху неравенството. Манипулаторите винаги се поставят в позицията на силния. Използването на чувствата на другия показва, че дълбоко в себе си не смятате партньора за "равен" и "ценен". Проблемът в случая е, че ситуацията във всеки един момент може да се обърне срещу вас. Той изведнъж ще осъзнае случващото се и ще си каже "Тя ме манипулираше, значи имам пълното право да й отмъстя".

Противоотровата:

Можете да се отучите от манипулациите върху чувство за вина и страх по същия начин, както от други лоши навици - заменете вредния навик с полезен. Новият навик ще е да ползвате "аз-изказвания". Вместо да си играете с чувствата на партньора, учете се постепенно да разкривате собствените си чувства. "Аз се чувствам обидена от поведението ти", "Разстроена съм от думите ти" - вместо "Ти ме обиди, гадняр!".

Три неща в любовта, които не са игра

"Какъв мъж си ти?!" или "А мъжът на приятелката ми..."

Жените са сигурни, че мъжете правят абсолютно всичко заради слабия пол. Всъщност повечето мъже преди всичко се тревожат какво ще си помислят за тях другите мъже. Когато партньорката намекне, че поведението на партньора не е достатъчно мъжествено, тя няма да му каже нищо ново. Той най-вероятно се е сравнявал мислено с други, по-атлетични, преуспели и богати мъже и се е притеснявал, че най-лошата му представа за себе си е реална. Ако мъжът се засегне от думите "Иванови си взеха нова кола и скоро ще достроят вилата си, а аз дори свястно палто нямам", значи той самият неведнъж се е сравнявал с великия Иванов и си е направил изводи.

Затова повечето манипулации, изградени върху чувството за непълноценност, нямат желания ефект и по никакъв начин не стимулират мъжа да се промени. Упреците работят като "негативна подкрепа" - вместо да го похвали поне за малките му постижения, партньорката го критикува и подчертава недостатъците му. Манипулациите от този тип са ефективни, само когато самият мъж държи да изглежда герой в очите на любимата си. С годините брак това желание при много мъже отслабва или изчезва напълно.

Заплаха за брака:

Такива манипулации косвено работят с двойни стандарти. Мъжът, който не умее да борави с чук и трион, винаги може да използва същото оръжие и да упрекне жената за несъвършенството й. Всеки си има слабости - някои не умеят да готвят, други не ги бива в игрите с децата или в декорирането на интериора. Така че замислете се - ако на вас ви е позволено да бъдете несъвършена, защо мъжът ви да няма това право?

Освен това манипулациите на база "мъжественост" оказват върху партньора натиск, от който той не може да избяга. Някои мъже се чувстват толкова натоварени от необходимостта да отговарят на даден идеал, че просто се пречупват. Изпадат в апатия, разочаровани са от себе си и от живота. А също така и от жена си.

Противоотровата:

Представителите на силния пол също могат да имат слабости. За да не пречупите партньора, трябва или да дозирате идеално упреците за "липса на мъжественост", или да ги спрете като цяло. По-добре ги заместете с "позитивна подкрепа". Поддържайте партньора, обръщайте внимание на успехите му и положителните промени. Има и "ведически" метод - да бъдете вие дотолкова женствена, че мъжът до вас просто да няма друг избор освен да стане идеално мъжествен.

Етапите, през които минава всяка връзка – I-ва част

"Тогава няма да видиш повече децата" или "Баща ти е ужасен"

Това е една от най-кошмарните заплахи за мъже, които обичат децата си и участват във възпитанието им наравно с жената. Да изгубиш милото отношение, любовта и уважението на детето, да се лишиш от възможността да го виждаш, да го възпитаваш и да се радваш на резултатите от грижите си е непоносимо за един отдаден баща.

За жалост подобни манипулации се прилагат не само след развод. Един от родителите може да настройва децата против другия и в рамките на съвместния живот, чисто "за профилактика". В този случай комуникацията между партньорите се гради върху детето. Например майката говори на бебето "Горкичкото ми, при жив баща си сираче, няма кой да отиде за пюренце, а и памперсите свършиха". Тези думи са насочени към мъжа и - със сигурност! - той ги чува и разбира, че това е своеобразна молба да отиде до магазина.

Заплаха за брака:

Тези манипулации вредят най-вече на децата, на тяхната психическа стабилност, на тяхното нормално развитие. Родителите се изнервят от това, че са принудени да водят борба един срещу друг. Силите, времето и парите, които биха могли да се посветят на децата, се поглъщат от "черната дупка" на разправиите между любещите родители. На крехка възраст децата не са способни да анализират обективно случващото се. Налага им се да понасят това емоционално бреме сами. Татко и мама са толкова изнервени, че не бива да бъдат обезпокоявани.

Децата изпитват чувство за вина пред майката заради своята привързаност към бащата, тъй като дълбоко в душата си не го смятат за лош. При това ги е срам пред татко им, че не възразяват на мама и сякаш се съгласяват с нея, че наистина е лош. Детето се оказва в капан - както и да се държи, все ще бъде предател.

Противоотровата:

Разбирайте се, изграждайте връзката си, правете компромиси. Поставете доброто на децата над личните си конфликти. Прекратете "бойните действия" и обявете примирие. Трябва да се стремите към сътрудничество. Ако засега нещата не вървят, сведете контактите до минимум и ги ограничете делово - комуникирайте само по въпроси, свързани с децата. Ако е невъзможно да постигнете сътрудничество, изолацията пак ще е по-добро решение от войната.

Манипулативният тип връзка се поражда от неравноправието. То е опит на онзи, който има по-малко власт в двойката, да получи желаемото от онзи, който има повече власт. Манипулациите процъфтяват и във връзки, в които липсва честност, тегне забрана върху откритата комуникация, партньорите не смеят да говорят открито за нуждите си, тъй като смятат това за опасно за връзката или за някой от двойката.

Затова манипулацията е нещо лошо, това поведение е продиктувано от дисбаланса на властта в семейството и от страха. Дори ако манипулацията помогне да постигнете желания резултат, липсва увереност, че винаги ще е така. Това води до запазване на чувството за застрашеност и нестабилност, а партньорът все така запазва правото си да се разпорежда с живота ви.

Етапите, през които всяка връзка минава – II-ра част