В този материал ще обърнем внимание на онази голяма част от младите хора, които предпочитат разходка в парка насаме с кучето си пред това да изпият чаша вино с приятели.

В днешно време, когато честността и добротата между хората все повече започват да се превръщат в рядко срещано явление, имаме нужда от приятел, който да изслуша тайните, от които ни тежи, но в същото време да не накърнява достойнството ни като доверието ни срещиу нас. Може би донякъде заради това все повече започваме да оценяваме кучетата, които са до нас и дори в най-тежките ни моменти могат да ни развеселят. Според учени, домашните кучета започват все по-съзнателно да общуват с човека чрез поглед и дори да търсят помощ или те самите са готови да помагат, когато е необходимо. Това от своя страна ни кара все повече да се доверяваме на тях, отколкото на приятелите си. Дали кучетата не са станали по-човечни от нас, хората?

Този въпрос се пробуди в мен, когато един есенен следобед се разхождах в парка и случайно срещнах една позната, която изглеждаше много щастлива, разхождайки голямото си красиво куче. И тук бих искала да добавя, че става дума за прекрасна млада и успяла жена, има собствено жилище, безупречна визия и самочувствие. Заговорихме се и стана дума за това кой какви планове има за уикенда и за моя изненада тя ми сподели, че предпочита да прекара събота вечер вкъщи с кучето си пред това да се забавлява с компания навън. И макар и да бях объркана, просто кимнах и се усмихнах. Прегърнахме се за довиждане и продължих разходката си, но този път забелязвах всеки млад човек, който разхождаше кучето си. Дали всички те мислят, както моята позната? Сигурно.

Но все пак какво може до такава степен да зачеркне човешкото приятелство и компания и да ги замести с присъствието на домашния си любимец? Може би доверието? Жертвоготовността? Искреността?

Все качества, с които някои кучета превъзхождат много хора.