"Дзен-наставникът Бокуджо имал навика по няколко пъти на ден да се вика.

- Бокуджо?- извиквал той.

- Тук съм. – си отговарял сам.

Учениците му често се подсмихвали на този му странен навик.

Когато остарял, Бокуджо престанал да се вика сам.

Учениците му го попитали защо вече не го прави и той им отговорил:

- Преди се губех често. За да се намеря отново, трябваше да се викам. Сега вече не се губя."