Прекрасният Брад Пит обясняваше в "Боен клуб", че хората сме консуматори. И е прав. Консумираме храни, напитки, консумираме информация, развлечения. Консумираме дните си, един по един. Всичко пикантно, скандално, всичко с "Шок!", "Абсурд!" или "Сензация!" в началото на заглавие се превръща моментално в магнит за вниманието.

Поредната новина, на която се натъкнах: 14-годишно момиче, което се самоубило пред очите на приемната си майка след 3-часов лайф във фейсбук. Колегите от Daily Mirror анализират ситуацията съвсем логично - вместо да успокои дъщеря си и да я откаже от безумната идея да сложи край на живота си, Джина Кейз (майката) гледала изповедта на Найка Венант (дъщерята), отнесла се с насмешка и дори я провокирала - обяснявала ѝ, че така момичето искало да привлече внимание, а всъщност нямало смелост да се самоубие. Какво се случва след това? Точно така – Найка се самоубива пред очите на стотици наблюдатели на невероятния репортаж от първо лице в социалната мрежа. Били отправени молби към тийнейджърката да се откаже от намерението да отнеме живота си, а неколцина дори алармирали полицейските власти. Без резултат обаче. Престъплението вече било извършено.

Не ми се иска да се спирам на реакцията на чудовищната майка (за справка нямам идея какво е направила след самото самоубийство), но нека поставим акцента другаде. Осъзнаваме ли, че консумираме всичко, което ни се предостави в интернет? Със сигурност имате приятелки, които всеки ден публикуват информация какво се случва с децата им, но в първо лице множествено число - поспахме, закусихме, разходихме се, пяхме с телевизора. Възможно е и да имате приятелки, които ежедневно си правят селфита, по-безопасни, но селфита, които може би трябва да интересуват всички. Хора задължително снимат всичко, което ядат, и държат да се възхитим на резултата. Снимат се нови обувки, чанти, палта, бижута, козметика, всякакви вещи. Статусите са пълни с hate speech и научаваме единствено, че някой мрази ЦСКА, Левски, малцинствата, жените, бездомните кучета, а вероятно и себе си. Получаваме покани за всевъзможни събития - частни и публични. Таргетират ни компании с реклами за свои продукти. Канят ни да играем игри. И ние консумираме ли, консумираме, искаме и чакаме още, непрекъснато сме online. Опитах се да кажа на една приятелка, която буквално е пристрастена към социалните мрежи, че има и живот извън мрежата, тя каза LOL или OMG, не помня.

В такива случаи си припомням единствения смислен въпрос: "Можем ли да направим нещо?". И отговорът е: "ДА!". Благодарение на технологично обусловеното си ежедневие ние имаме възможността да създадем филтър за информацията (независимо каква), която искаме да достига до нас. Решаваме кои медии да следим. Преценяваме и кои хора/потребители заслужават вниманието ни както в истинския живот, така и в интернет. И за капак можем да изберем собствените си реакции спрямо случващото се наоколо – доколко искаме да сме обвързани с институции и личности, имащи различно значение за нас. А след като вземем тези и още стотици произхождащи от тях малки решения, да не съжаляваме. В забързания ни свят трябва да знаем от каква информация имаме нужда и как да я получим. Да, не важи само за информацията.

И още нещо. Помислете си вие как бихте реагирали, ако виждате в реално време чрез смартфона си как се случва или е на път да се случи истинска трагедия. Та, как бихте постъпили вие в такава ситуация?

Автор: Благовеста Дамянова