„Научих тази история, когато бях у една приятелка, която познаваше много роми. Тя разказа, че когато сред ромите музиканти в рода, групата или племето (както се наричат), най-добрият музикант на даден инструмент почувства, че остарява, те казват помежду си: „Трябва някое дете да го наследи“.

И така, през последните 6 седмици на бременността на някоя жена, този музикант идва да свири всеки ден на плода, и после всеки ден в продължение на няколко седмици след раждането му. Той свири за бебето онова, което изпълнява най-виртуозно. Оставят така нещата и знаят, че детето ще избере този инструмент, когато порасне.

Разказаха ми, че винаги подготвяли новата смяна по този начин. Избирали момента преди раждането и първите седмици след идване на детето. Когато то достигне възрастта, на която усети нужда да се изразява, то ще посегне да свири именно на този инструмент.

Красиво. Нали виждате: музиката е повече от слово...тя е означаващо езиково послание.“

из "Всичко е език" Ф. Долто