Всичко започва с „тревожни“ сигнали: сутрин не ви се става от леглото, след обедната почивка започвате да броите часовете до края на работното време, шефът и колегите ви дразнят, а какво е това удоволствие от работата, изобщо не си спомняте.

Открийте себе си в една от следните ситуации:


Чувствате се болни и разбити от работата си. Дори самата мисъл, че трябва да отидете в офиса, предизвиква у вас нежелание. Непрекъснато мислите колко часа остават до края на работния ви ден. Стресът и разочарованието са заместили всички положителни емоции, които е предизвиквала у вас работата ви. Заслужава ли си да продължавате в същия дух?

Нямате никакви перспективи: не виждате начин за издигане, само за „пропадане“ все по-дълбоко! Работата ви се състои от 50% рутина и 50% скука.

Не се вписвате в колектива и не желаете да се приспособите към приетите във фирмата ценности и правилата.


Не харесвате началника си, и което е по-лошо – чувството е взаимно. Той не се интересуват от мнението ви, не ви се доверява. Когато мненията ви не съвпадат, понасяте последиците от личната му неприязън. Може би сте го ядосали или обидили много. Или просто не сте на мястото си в тази фирма. Във всеки случай, е необходимо да изясните отношенията си с него лице в лице, или той ще направи живота ви ад. Умен е този човек, който си тръгва, преди земята за започне да пуши при краката му.

Делата на фирмата вървят все по-зле. В този случай съветът може да е само един – бягайте по-бързо от потъващия кораб. Лоялността също си има своите граници.

Източник: zaneya.com