Ако можеш да пееш, обожаваш да готвиш, обичаш шоколад, влюбена си 24 часа в денонощието и пръскаш топлина и аромат на джинджифилови сладки, значи няма как да не се казваш Вероника!

Тя е първият ни коледен герой, който ще сподели своите вкусни и собственоръчно приготвени изненади.

Няма как, ще я оставим да се представи сама! А след това вадете лист и моливче и записвайте пилотната рецепта, с която стартираме предколедните приготовления за празничната маса.

Кой си ти?

До скоро бях изпълнител на поп фолк музика, с днешна дата съм моден дизайнер, а в общ дългосрочен план съм една жена, която не спира да говори и да се усмихва.



Защо готвиш толкова вкусно, да му се не види?

Трябва да питаш майка ми и баба ми. Те са виновни и заради тях сега ми се проваля всяка диета. Шегата настрани, първите ми кулинарни опити бяха потресаващи, но брака ми се отрази много положително в посока развиване на готварски умения.

Кажи честно – кой е най-големият кулинар в семейството?

Майка ми, макар че тя ще каже, че съм аз. Често я търся за съвети, особено за приготвяне на зимнина е ненадмината за мен. Имаме сходен вкус за подправки, термична обработка, съставки. Само по отношение на месото не можем да се разберем с нея, опитвам се да я направя вегетарианец, но безуспешно.

Най-голямата вкусотия от ръцете на баба?

Дърпана баница с масълце и пържени домашни картофки на стария селски очукан тиган.

Пиши без да се замисляш – любимо коледно ястие?

Аз не консумирам месо и моите коледни ястия не са традиционни. Най-много обичам джинджифилови сладки, постни сарми с праз, гъби, булгур и стафиди, както и многолистната Коледна питка, която меся всяка Коледа.

Влюбена ли си?

Да, безумно, вече 9 години. Обожавам моя съпруг.

Каква е връзката между любовта и храната?

И за двете е нужна страст. И в любовта и в храната е нужно отношение, добра енергия и желание. А и какво по-хубаво преживяване от това да приготвиш красива маса, пълна с вкусни неща за любимия човек…

Ако беше десерт, какъв щеше да си?

Нещо с мноооого шоколад и със сигурност страшно калорично, защото макар, че съм постоянно усмихната и бръщолевеща, характера ми не е много light. Всъщност, добре че не съм десерт- пълна скука, в човешки образ ми е по-приятно.



Най-новата храна/подправка/напитка, която опита?

Ами сега? (Тук мисля съсредоточено) Сетих се- „Амарула“, една напитка- южноафрикански ликьор, подобен на „Бейлис“, прави се от плодовете на дървото марула, които слоновете обичат да си похапват и после след известен период на оплитане на крачетата, унесени в лека алкохолна дрямка да си подремват. Истина е, не се шегувам. По отношението на храна не мога да се изненадам напоследък, всичко, което ям и обичам, съм го опитвала.

Какво не разбират хората? И какво трябва да разберат в нощта на Бъдни вечер?

Хората не разбират, че истинското щастие е в малките неща , и че най-прекрасните и ценни неща са безплатни- слънцето, водата, чуруликането на птичките, обичта, доверието, приятелството, семейството. Ако човек не е осъзнал това досега сам в живота си, не е напълнил сърцето с любов и доброта, които да дарява всеки свой ден, без значение дали е празник или делник, то нито на Бъдни вечер, нито когато и да е ще го разбере.

Опиши магията в твоята кухня? Без да премълчаваш случката с ходещата точилката и бананът, който се мисли за пиле!

Никой не ми вярва, но моята кухня е малка и всичко правя с ръцете си и с помощта на малко магически другарчета- миксер, шприц, нож и блендер. Кухнята ми е била свидетел на Апокалипсиса, веднъж правих ягодово сладко, но се заплеснах и после чистих сладко и стъргах ягоди чак от тавана. А за счупената бутилка с възможно най-плътния и мазен зехтин на пода върху гранитогреса ще си замълча…



Къде ще си на Коледа?

Със съпруга ми и с приятели заедно на прекрасна голяма трапеза в Бургас. Направих най-голямата грешка да започна да следвам хранителен режим точно в месеца с най-много прегрешения на масата и подозирам, че диетата ми ще претърпи истински провал.

Пожелай си нещо и го посипи с пудра захар, тук и сега!

Нека да е с тръстикова, че е по-полезна. А сега сериозно. Пожелавам си завинаги да имам това, което съм благословена да имам, благодарна съм на Бог за всичко и не искам нищо повече.


Постни сарми с гъби и праз за Бъдни вечер

Продукти:

кисело зеле (листа)

за плънката:
2 големи стръка праз лук
около 10 средни пресни печурки
1/3 чаена чаша ориз
1 средно голям морков
чубрица
1 супена лъжица сладък червен пипер
половин сладка червена чушка ситно накълцана
черен пипер, сол на вкус, олио

Приготвяне:

Нарежете праз лука на ситно.
Почистете и нарежете и гъбите.
Моркова настържете на едро ренде.
В голям тиган запържете праза, моркова и гъбите, докато омекнат.
Накрая прибавете и ориза и сухата чушка и продължете да пържите, докато оризът стане прозрачен.
Махнете от котлона за малко, прибавете червения пипер и подправките и добавете сол на вкус и върнете на котлона за секунди.
После оставете плънката да изстине леко, за да не се изгорите.
Напълнете зелевите листа и ги навийте във формата на сарми.
Големината я определяте вие.
Подредете сармите в тава.
Залейте ги с подсолена вода (да ги покрие), а накрая ги полейте с олио.
Печете около 1 час и половина при 200 градуса.