В поредица от статии ще ви представим няколко велики любовни истории, които си приличат не само по страстната, изпепеляваща любов, която свързва и напасва като пъзел две човешки души, но и по белязалата ги трагичност.

Ще започнем с история на Огюст Роден и Камий Клодел. Той е най-емблематичният френски скулптор, смятан за най-великия след Микеланджело, а тя е едно талантливо, но напълно неизвестно 19-годишно момиче, което един ден също ще бъде призната за великолепен скулптор, но това ще е един ден. Към момента на тяхното запознанството, което е през 1883 година, тя е млада, много красива и точно толкова неопитна както в изкуството, така и в любовта.

Роден пък е вече надхвърлил четирийсетте, известен, властен, амбициозен и приятел с творци от ранга на Виктор Юго. Съвсем очаквано той гледа с насмешка на желанието на младата Камий да бъде скулптор и най-вече на вярата й, че някой ден може да бъде като него.

Все пак Роден взима невръстната Камий, която нескрито го боготвори, на работа в своето ателие и така тя става не само негов ученик, но и най-голямата му муза. Именно тя му позира и помага за създаването на най-големите му каменни шедьоври, сред които и "Целувката".

Роден постепенно започва да забелязва и дори да се изумява от изключителната дарба на Клодел, но истината е, че най-силно в нея го привлича не толкова талантът й, колкото неземната й красота, за която неведнъж говори и братът на Камий – прочутият писател Пол Клодел.

"Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи – като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И... детинска наивност", описва сестра си Пол.

Четете още: Любовта на известните: Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

Камий Клодел

Според едни Огюст е крадял идеите на Камий, а според други й е помагал в работата, каквато и да е истината е факт, че отношенията им неусетно прерастват от сътрудничество на два таланта в пламенна любов.

Роден се възхищава на съвършеното тяло на Клодел, дори и на таланта й – както от позицията на влюбен мъж, така и от тази на художник. Двамата се наслаждават на страстта си и творческото си единение. Но истината е една: – нейният талант се гърчи в неговата сянка. И не само.

Роден живее два живота: Единият е в душевен комфорт с младата Камий, другият – в семейния уют, който му създават официалната любовница Роз Брьое.

Отношенията между Роден и Камий продължават така почти десет години. И докато това положение напълно устройва Огюст, то това въобще не важи за Кмаий. Тя продължава да благоговее пред таланта и личността на гениалния си любовник, но постепенно започва да осъзнава и празнотата в живота си - няма нито нормално семейство, нито име като творец със собствен почерк, защото Роден така и не й е позволил да излезе от неговата сянка.

Това безизходно положение за Клодел – обожава Роден и не може да живее без него, но не може и да продължава живота си по този начин, отключват у нея редица нервни сривове и депресии. Чашата прелива, когато той се оженва за официалната си любовница Роз Брьое.

Огюст Роден и позиращата му Камий Клодел

В крайна сметка Огюст и Камий се разделят, а краят на отношенията им е изключително тежък и болезнен и за двамата. Роден намира утеха в прегръдките на вече законната си съпруга, а Камий в работата си на скулптор или поне се опитва, но това не само, че не и доставя търсеното удовлетворение и спокойствие, но и забива поредния пирон в ковчега на нейното отчаяние.

Критиците по онова време не успяват да съзрат гениалността в творбите на Камий, нейният личен почерк и подход, за тях си остава просто бледо копие на стила на Роден, въпреки искреното признание на иначе самовлюбения талант Огюст: "Що се отнася до мадмоазел Клодел, талантът й е с размерите на Марсово поле. Тя все още не е оценена по достойнство... Всички явно я смятат за мое протеже, но всъщност тя е непризнат художник. Убеден съм, че в крайна сметка е обречена на успех..."

Четете още: Любовните истории на аристокрацията

Огюст Роден

Клодел става все по-неоценена, трудно си намира работа, а ако успее, парите са обидно малко. Въпреки това гордостта й не й позволява да приеме паричната помощ, която Роден многократно й предлага. Постепенно той се отказва и остава Камий сама да се бори с печалната си съдба.

Нейното душевно състояние все повече се влошава, тя унищожава много от произведенията си и започва да живее в изолация, а през 1916 година е затворена от роднините си в психиатрична клиника, където живее тридесет години и умира през 1946 в нищета и неизвестност.

Славата достига Камий, но посмъртно. Години след кончината й ценители на изкуството започват да търсят из целия свят нейните недотам многобройни запазени работи, явно най-накрая съзрели в тях съвършенството и изяществото на таланта. Дано поне това така търсено, жадувано и заслужено признание, макар й посмъртно, е помогнало на Клодел да открие душевния мир и спокойствие, които така и не успява да постигне приживе.