Онези, които излизат в отпуска в петък след работа, си личат още от сутринта. Влизат в офиса с удоволствие, говорят някак по-забавено, спокойно, така и обядват. Знаят, че каквото и да стане, те в 18 часа излизат на свобода. Няма какво да се обърка.

Пуснали са си молбата за отпуска още миналата седмица, запазили са си хотел, снощи са си приготвили багажа и днес в 17:59 часа, когато напуснат церемониално клетката си, махайки за сбогом на колегите, ще си заминат и ще се върнат след цяла вечност, което на административен език значи една седмица с двете съботи и недели от двете странни на петте дни.

Този ден трябваше да се отбележи. Като в онзи англиски филм "Събота вечер, неделя сутрин", посветен на за миг освободилия се работник, който живее за една-единствена вечер, идеално разположена между напрегнатия, но неизбежен петък и ефирната неделя. Тогава времето спира, морето, в което се потапя, е от бира и животът му свършва утре сутринта.

Тази далия е за всички онези, които след три часа ще станат от компютрите си, ще се качат на влаковете, автобусите или колите си, ще се настанят в квартирите, хотелите и палатките си, за да могат утре да ни пращат селфита от плажа. И ние ви обичаме.