Личните истории на хората могат да ни вдъхновят, да ни покажат правилния път за нас самите и да осъзнаем сами за себе си, че непостижими неща няма.
Затова днес ви представяме историята на 41-годишната продуцентка Каралайн Джоунс, която след 14-годишна борба с булимията, е успяла да изгради един прекрасен живот за себе си, както в личен, така и в професионален план.
Може би за повечето хора тя изглежда като съвсем обикновена успешна жена, завършила "Оксфорд", но малцина знаят историята зад нейната история.
Когато е на 17, Каралайн е арестувана за грабеж на пакетче бонбони от магазин, но като непълнолетна, плаща само глоба и нещата се разминават.
Никой от нейното обкръжение не подозира какво се случва, тъй като теглото й реално никога не се е променяло.
"Когато бях на работа, излизах в обедната почивка и купувах кутия с бисквити, чипс, соленки и още каквото се сетите. Хапвах само две бисквити за обед, а на път за вкъщи купувах още бисквити. Когато се прибирах вкъщи, бях като истински ураган - помитах всичко, което видех и после се чувствах виновна затова. Пусках телевизора и ядях колкото можех, за да ме разсейва от мисленето какво всъщност правя. В един момент започваше да боли и около мен оставаха само празни пакети от храна. Разбира се, правех това, когато няма никой друг вкъщи. Истината е, че в един момент започва да се обажда някакъв глас в теб, който те кара да го правиш. Никога не съм изпускала лекция, но отменях планове с приятелите си, за да бъда сама и да ям. Лондон не ми харесваше, аз съм родена в Етиопия и съм живяла там в детството ми, споменът за там никога не ме е напускал", споделя тя в автобиографичната книга, която скоро пусна на пазара.
Повратната точка за нея идва, когато тя е на 31 и сестра й случайно разкрива болестта, след като без да иска Каралайн набира нейния номер на мобилния си телефон в пристъп на отчаяние. Когато започва да ходи на психоаналитик открива от какво всъщност е била причинена булимията.
Историята на една анорексичка, тежаща едва 31 килограма
"Истината е, че зависи от това колко силен човек си. За мен факторите да стана болимичка бяха съвсем обикновени - фактът, че се чувствах като аутсайдер на работа или че не получавах повишението, което исках. Всичко е в главите ни и до колко вярваме в собствените си възможности. Не се оставяйте да стигнете до положението, до което бях стигнала аз. Сега съм щастлива, благодарение на мъжа ми и двете ми деца и на факта, че успях да се преборя и да стигна до позицията на телевизионен продуцент. Но преди това трябваше да мина през кошмара, наречен "болест, свързана с храненето", пише още тя.
&w=3840&q=75)