Трябва ли винаги да спите в едно легло с любимия си? Напоследък разделното спане става все по-разпространено, нека видим защо.

Сигурно едно от най-отвратителните определения на брака е това на Ги дьо Мопасан. Той е написал, че бракът е "обмен с лошо настроение през деня и с лоши миризми през нощта". Разбира се по времето на Мопасан повечето семейни двойки държали под леглото си нощно гърне, а сега повечето домове са оборудвани с каналицзация. И все пак... Хъркане, пот, отмъкване на одеялото и възглавницата на партньора, лишени от грация и благородство пози - съвместното спане все така е свързано с неприятни преживявания. Все пак сънят е до голяма степен самотно занимание, а свободната възглавница уви е по-удобна дори и от най-любимата космата мъжка гръд на света. Главната героиня от "Малката стопанка на голямата къща" на Джек Лондон също е имала отделна спалня и е ходила нощем при мъжа си само "на гости". Няма нищо престъпно в желанието на човек да запази своето легло само за себе си.

Не всички обаче могат да си позволят достатъчно просторно жилище за две отделни съпружески спални. Притиснати от обстоятелствата и заслепени от любовта, често дори и най-егоистичните сънчовци откриват, че могат чудесно да споделят леглото си с друг.

Нека се сверим с историята и географията. В различни времена различните народи са имали какви ли не обичаи. Някои си бръснели главите, други си пускали дълги коси. Едни седели на столове, а другите на сламени рогозки. Някои дори си осакатявали стъпалата или си боядисвали зъбите черни за красота. Имало е хареми, моногамни бракове, инцест, канибализъм, танци с кастанети и парни машини. Човечеството е показало невероятно разнообразие в законите, нормите и навиците си. През всичките епохи обаче народите спазвали едно правило - мъжът и жената трябва да спят заедно. Изключение правят сигурно само вавилонските царе, които никога не заспивали в присъствието на жените и наложниците си (което впрочем не спасило Вавилонското царство). Разбира се има и евреи и мюсюлмани, за които е табу да се спи с жената по време на "нечистия й период" (менструалния цикъл).

Защо се влюбваме в лоши момчета

Да поговорим например за китайските императори, които в продължение на хилядолетия не могли да се отучат от навика да спят прегърнати с дамите си. В Древен Китай се смятало, че небесният господар не бива да обича жените си твърде силно. За изпълнение на съпружеския дълг евнух донасял от харема една от жените. На гърба си. Гола - за да не донесе случайно със себе си някакво опасно за императора оръжие (това впрочем не помогнало - един император бил убит от любимата си с игла за коса). След това евнухът заставал на стража и ако му се струвало, че императорът се бави твърде много, започвал да пее религиозни химни, намеквайки по такъв начин, че е време съпругата да напусне царственото ложе. Въпреки тези усилия в императорското легло постоянно оставала по някоя хубавица, която успявала да убеди съпруга си да изгони твърде загрижения кастрат. Подобни "забежки" под формата на съвместен съпружески сън неведнъж се споменават неодобрително от хроникьорите.

Но китайските императори нямали вина - те просто се поддавали на инстинкта, свойствен на всички висши бозайници и птици, които живеят в групи или по двойки. За тях признак за роднинска близост е най-вече миризмата. Цветът на очите, формата на ушите, броят на петънцата по опашката не са от значение. Основните маркери са а) миризма; б) гласов сигнал. Човекът разбира се си мисли, че е над тези неща и че като разумно същество разпознава децата и партньорите си изключително с помощта на очите си. Да, зрителните образи са немаловажни, но само за нашето съзнание. А то много лесно може да се излъже - с едно ново палто или перука. Подсъзнанието обаче е безпогрешно. То чува познатия тембър, усеща привичната миризма и дава заключение "свои хора". При това може дори да не усещаме и осъзнаваме тази миризма - химическите сигнали заобикалят всички центрове на мозъка, отговорни за съзнателната обработка на информация. Тези летливи съединения почти не се надушват с носа, най-вероятно се отчитат от тъй-наречения вомероназален орган и се наричат феромони или хемосигнали. Принципът на действието им върху възрастни хора е слабо изследванe, но някои неща все пак са известни.

Например това, че активното запазване на хемосигналите в паметта става само при тесен и продължителен физически контакт. При това този контакт трябва постоянно да се повтаря - може да не сме като котките, които забравят миризмата на котенцата си за една седмица, но е доказано, че за половин година максимум подсъзнанието забравя химическия портрет дори и на много близки хора. Това обяснява отчуждаването и неудобството при среща с партньора след продължителна раздяла. Очите казват "това е любимият ти", ушите подсказват "Това е неговият глас", но рудиментарният вомероназален орган свива рамене и заявява "Нямам представа кой е този човек. За пръв път го помирисвам!".

Така че разделно спящите партньори може би биха запазили по-задълго първоначалната пламенна страст и избегнали сблъсъка с малките нощни тайни на любимия, но усещане за истинска близост ще получат само онези, които всяка нощ спят до половинката си и позволяват на феромоните да съединят телата и душите им със сложни химически връзки. Тези връзки трудно ще се прекъснат, дори когато останалите сетива роптаят "Този плешив дебелак изобщо не е онзи, за когото се омъжихме". Тези връзки карат някои да плачат от умиление, притискайки към лицето си забравена на стола тениска. Тези връзки са по-силни от логиката и здравия разум.

Ако си...влюбена в двама едновременно?