Нали знаете онази приказка „Не се следете, за да не се хванете“. Обикновено я чуваме от по-възрастните, които вече имат богат житейски опит, част от който разбира се са и изневерите. От позицията на годините си обаче те гледат по един друг начин на това предателство, дори го възприемат като нещо нормално.
Не и младите – те нито слушат възрастните, нито приемат изневярата леко. И в крайна сметка винаги стигат до гореспомената приказка. Това е естественият ход на живота – трябва сам да се опариш.

Изневярата обаче, когато и да се случи, е горчива хапка, толкова горчива, че някои хора не успяват да я преглътнат цял живот. Следващите три истории са за сексуалното и емоционалното предателство, за връзката с човек, който е партньор в живота с някой друг. Както и за всички онези, на които от време на време им минава мисълта да посегнат към забранения плод.

Калина, 34 г.

„Бях на 28 г., когато го срещнах. Имах приятел от 8 години. Естествено, срещнах другия мъж на работа. Интересно е, че в началото изобщо не ми направи впечатление. Искрата пламна изведнъж и съвсем неочаквано месеци след като се видяхме за първи път. И до ден днешен нямам обяснение как стана, но нали любовта е химия... Имах много скрупули, постоянно изпитвах угризения, но не можех и да не се оставя на бурята от чувства и емоции , която ме връхлетя и буквално ме изпепели. Скоро обаче започнах да се сблъсквам и с трудностите на подобни взаимоотношения – изпитвах вина към дългогодишния си приятел, трябваше постоянно да се крия, чудех се какво да обяснявам на другия мъж, който играеше ролята на любовника. Такъв любовен триъгълник е изтощаващ за всички, знайте го от мен, и никога няма щастлив край.
Ще ви кажа как свърши – другият мъж ми постави ултиматум да напусна приятеля си. Мислих, блъсках си главата, тормозех се с дни и накрая взех решение. Останах при дългогодишната си любов. Една седмица не бях на себе си, плаках, тръшках се, тормозих се, но накрая някак го преодолях.
Мисля, че днес съм добре, имам две деца от мъжа си. Не съжалявам за това, което ми се случи. Винаги ще нося частица от другия мъж в сърцето си. „

Николай, 40 г.

„Запознах се с нея покрай работа, малко преди Коледа. Прекрасна и красива дама на 40 г., омъжена, с дете. Още от първия ни разговор се харесахме, бързо се стигна и до първата целувка за „Довиждане“. Оказа се, че имаме общи познати. Аз самият бързо разбрах, че тя е заинтригувана – разпитваше и се интересуваше от мен. Последваха покани за срещи, всичко се разви много бързо като цяло. Тя знаеше какво иска и не изпитваше никакви угризения, твърдеше, че не се е оженила по любов. Идваше у нас в най-различни часове на денонощието и не чувстваше неудобство от цялото това положение. Връзката ни, като се имат предвид и прекъсванията (изтриваше ме от Facebook няколко пъти, след това ме връщаше), продължи 2-3 години. Нали толкова казват, че трае любовта. Аз бях този, който се отдръпна постепенно, никога не сме слагали рязък, отчетлив край на отношенията си . Просто цялата тази емоция ми бе излишна, виждах, че няма накъде повече да се развият тези отношения и й го казах. Харесвах я много, но никога не съм бил влюбен в нея, може би затова отношенията ни приключиха по този начин."

Виктория, 30 г.

"Когато се влюбих за първи път в женен мъж, смятах, че това е голямо престъпление. Постепенно обаче разбрах, че на ситуацията може да се погледне от много ъгли. Винаги съм харесвала успелите мъже, тези, които имат истории за разказване и тези, в чиито прегръдки се чувстваш стряскащо сигурно. За съжаление повечето такива мъже са женени. Едно да знаете от мен обаче - най-готините от тях са щастливо женени. Но това никога не им е пречело да имат момичета като мен. Да бъдеш с мъж, който споделя живота си, семейството си и сутрините с друга жена, не е лесно. Най-трудно ми е било, когато усетя как вътре в него се заражда решението да напусне дома си, жена си и всички проблеми и да избяга с някоя по-млада и сладка девойка (в случая с мен). Не съм го допускала. И всеки път си обещавам, че няма да го допусна и няма да се изкуша. Да бъдеш с женен мъж и да си щастлива с него означава само едно - да се погрижиш той да е щастлив - но не с теб, а със семейството си. Само тогава всички са добре...“