Преди 16 години Toyota дадоха на градските момичета (а понякога и големите мъже) Yaris – дребна приказна кола с големи доверчиви очи, малък двигател и огромно пространство между четирите си гуми, способно да побере всичките ни чанти, ниски обувки за каране, списания, чадър, шапка, слънчеви очила, одеяло, аудио касети (през 99-а още имаше касетофони в колите) и розова вълшебна пръчица с брокат - спомен от някакъв купон.
В това първо поколение на модела скоростомерът не беше зад волана, а в пещера по-вдясно. Оборотите бяха на тънка скала над числата, измерващи скоростта, а онова, което приличаше на яйце, беше графиката с количеството на бензина в резервоара. Не ти трябваше нищо повече, животът беше прекрасен, Yaris също. Това беше началото на една легенда.
Която Toyota започнаха да убиват още с второто поколение. Днес Yaris се прави в Европа – от европейски дизайнери за европейски клиенти. Таблото вече е зад волана, в лицето прилича на гримирана жена с тънки вежди, спирала, руж, червило и широка усмивка с прави зъби. Невинният поглед вече го няма, предишната малка решетка сега е по-голяма от предния капак, а тялото й назад към багажника е ясно оформено и много женствено. Стъпва на красиви джанти, все едно е на токчета и има една голяма чистачка, вместо две малки за предното стъкло (сякаш вече само с една ръка дръпва падналия кичур пред очите си от идеалната си прическа). Yaris вече не е малко момиченце, а жена…
Само че на нас, хората, научили да се шофират с първия Yaris, ни липсва онова – наивното й бунтарство, изразяващо се с умопомрачителните 69 конски сили. С тях тя крещеше и си въобразяваше, че прави революция, с всичките си четири цилиндъра, мъчно, но самоотвержено изкачваше стръмните улици и не се предаваше въпреки тогава неопитното ми управление. Заедно превзимахме града, заедно паркирахме на прекалено тесни места, заедно си брояхме парите, за да отидем и гордо да кажем "95 за 20“. Бяхме приятели, бойни другари… Ние приемахме нейното несинхронизирано влизане в задна, тя нашето желание да сме първи навсякъде. Нямаше серво, прозорците се въртяха на ръка, лявата крушка на фара се сменяваше със сваляне на акумулатора, но я обичахме.
В момента в mobile сестрите й вървят по 3-4000 лв., а това е много за малка градска кола. Каква е причината? Хората знаят какво купуват – надеждна и почти безсмъртна машина от Япония, която иска само малко поддръжка. В замяна дава вярност и спокойствие.
Днешният Yaris не е това, което беше някога. През 2015 година той, всъщност тя, идва стандартно с климатик, сервоусилвател на волана, wifi, usb и isofix за детска седалка. Срещу още малко пари (базовата цена е 23 000 лв) ще сложат и кожен волан, touchscreen, камера за обратно виждане и Bluetooth. През 2015 тя има повече отговорности – да пази пътниците си и околната си среда, да е икономична и красива. Дали се справя с тях? NCAP дадоха всичките си 5 звезди на модела преди фейслифта, което е отличен 6 по предмета "сигурност“. 1-литровият бензинов VVT- i двигател отделя около 99 г/ въглероден диоксид и в града харчи около 5.6 л/100 км. Колкото до красотата, "това е въпрос на вкус, казал дяволът и легнал гол в копривата“.
Но може би трябва да спрем да гледаме на моделите като поколения, а като на отделни коли. Да не го наричаме "новия Yaris“ и да го сравняваме със "стария“, а да го разгледаме на чисто, без очаквания и предубеждения. Виждаме малка, практична, работлива и икономична машина с пет години гаранция и отлична репутация. Нито прекалено модерна, нито твърде дървена. Чистокръвна градска кола, която може да излиза на магистралата, но не обича. Предпочита да прекарва уикендите si в центъра или в мола, и ако и вие си падате по това, потърсете я в шоурума на Toyota.
"Малка черна...кола" можете да намерите и във facebook.