Само в детската градина се чуват команди „Легнете настрани, сложете ръчички под бузката и заспивайте!“.

Рано или късно индивидуалността ни се събужда – тогава, когато ние заспиваме.

Имайте предвид, че в този материал се говори за хора, които спят сами. Ако винаги си лягате заедно с партньора си, тази статия не се отнася до вас и вашите пози при сън.

По корем

Само 13 % от хората намират тази поза за удобна за спане. По правило това са доста амбициозни личности, които искат да бъдат съвършени или поне безупречни. Изискванията им са високи, а целите – мащабни. Лесно ще ги познаете в ежедневния живот – те са педантични, старателни и наистина обичат да подреждат. Впрочем хонконгски учени са установили, че спящите по корем хора сънуват еротични сънища по-често от останалите.

В ембрионална поза

В тази поза заспиват приблизително 59 % от хората. Но трябва да обърнем внимание на подробностите, а т.е. на положението на коленете. С леко свити колене спят уравновесени хора, свикнали да разчитат на разума повече, отколкото на емоциите си, но при това държащи на справедливостта. Ако коленете са силно свити (до малко под лактите), човекът най-вероятно е креативен, но и доста практичен, въпреки че живее най-вече с чувствата си, а не с разума си. Във всички случаи хората, спящи в ембрионална поза, имат нужда от ясно подредени приоритети (например семейството – на първо място) – така се чувстват по-сигурни.

По гръб

Тази поза избират около 18 % от хората (впрочем, много от тях хъркат). Смята се, че тези индивиди са донякъде самовлюбени. Със сигурност не страдат от ниско самочувствие и по правило мислят първо за себе си и после вече за другите.

Настрани

В тази поза спят уравновесени хора, постигнали хармония със себе си и вътрешно равновесие. На пръв поглед ще ви се стори, че могат лесно да бъдат манипулирани, но всъщност не е така – те имат достатъчно сили, за да не позволят да бъдат използвани.

С възглавница или одеяло в прегръдките

Много хора прегръщат възглавницата или одеялото по време на сън. Това впрочем не означава, че човекът няма кого да прегърне или е лишен от семейство. Този навик по-скоро показва, че тези хора имат нужда да усещат постоянно подкрепата на близките си. При това често и те самите поемат ролята на закрилника, давайки чувство за сигурност на семейството.